След много и мъчителни колебания Бил най-сетне прие правителствените условия и подписа формуляра за достъп до секретна информация от първо ниво. Даваше си сметка, че това е единственият начин да му бъдат осигурени нужните компютърни мощности.
Преди обаче да го допуснат, се наложи да изтърпи досадни и продължителни процедури по проучване и определяне на психологическия му профил — тестове, които като психолог лесно би могъл да надхитри. Даде и клетва за вярност, в която специално се уточняваше, че ще пази в тайна всичко, което вижда, научава и обсъжда във Виртуалния център. След това трябваше да чака одобрение цели две седмици. Рано тази сутрин го повикаха в един кабинет в Пентагона, където го очакваше офицер от Виртуалния център. От него получи дигитален и биометричен пропуск, осигуряващ достъп до свръхсекретното военно съоръжение. Тъкмо изработването на този пропуск — който съдържаше образци от неговата ДНК, снимка на ириса, пръстови отпечатъци и гласова проба — бе отнело толкова много време и бе подтикнало Бил на няколко пъти да се обади на Дезмънд Йейтс и да го накара да се опита да ускори процедурата.
На главния вход на подземния център дежурният офицер го отведе при един асансьор, където пазеше морски пехотинец, който провери пропуските и на двамата. После се спуснаха с асансьора и се озоваха на малка подземна гара. Други двама пехотинци ги очакваха при движеща се на релси кабина. Отново им провериха пропуските, после започна и двайсетминутното подземно пътуване.
Когато пристигнаха и Бил спря онемял, като видя огромното подземно съоръжение, към тях с предупредителен сигнал се приближи електромобил.
— Професор Дънкан, добре дошли във Виртуалния боен център — извика мъжът зад кормилото на бъгито. Беше полковник доктор Ото Крамър — същият, с когото се бяха запознали на едно от заседанията в Пентагона. Носеше офицерска риза с къси ръкави и кафяв панталон и на лицето му цъфтеше дружелюбна усмивка. Той скочи от електромобила и разтърси енергично ръката на Бил. — Говорех искрено, когато ви казах, че се възхищавам от работата ви, професоре. Радвам се, че ще сте част от нашата група.
— Чакайте малко — спря го Бил. — Тук съм да работя по строго определен проект и вие го знаете много добре.
Полковникът кимна и наведе глава на една страна.
— Сигурен съм, че ще се заинтригувате повече, след като узнаете с какво се занимаваме. Качвайте се, ще ви откарам в новата ви лаборатория.
Крамър направи обратен завой и бавно подкара електромобила покрай „магазините“.
— Хората, които виждате, следят световните съобщителни и компютърни мрежи — обясни той и небрежно махна с ръка. — Но това е нещо, което ви е познато.
Бил не отговори, макар да бе впечатлен от огромния брой служители, ангажирани със задачата.
Колата стигна на нещо като площад с кръстовище и полковникът сви по един къс коридор.
— Колко души работят тук? — попита Бил.
— Зависи от външната обстановка — отвърна Крамър. — Когато е спокойно, две хиляди и петстотин. Два пъти повече при криза.
Колата спря до двойна врата без прозорци.
— Тази лаборатория и апаратурата вътре са отделени изключително и само за вашите нужди — рече Крамър, поведе го към вратата й докосна с пропуска си таблото на стената. Металните врати се отместиха.
В помещението цареше сумрак. В средата имаше холопръстен, заобиколен от два реда кресла за около четирийсет-петдесет души.
— Ще ви запозная с лицето, което ще ви помага в предстоящата работа — рече Крамър, измъкна от джоба си тъничко дистанционно, насочи го към холотеатъра и натисна едно копче. Пръстенът се озари в светлина и се появи изображение на млад русокос мъж, двайсетинагодишен, изправен в средата на кръга и скръстил ръце на гърдите си. Приличаше на студент — по-скоро от Източния бряг, отколкото от Калифорния.
— Това е Джеръм — представи го Крамър. — Той е нашето ново ВО — виртуално оръжие.
— Не съм дошъл тук, за да използвам оръжия — възрази Бил. — Обещаха ми само допълнителни компютърни мощности.
— Няма по-мощен компютър от Джеръм — успокои го полковникът. — Той е виртуален процесор — процесор без хардуерни компоненти — и в активна фаза е изцяло независим от местонахождението си. Може да разширява изчислителната и интелектуалната си мощ практически до безкрайност и да е толкова способен; колкото ви е нужно. За целта си осигурява достъп до различни процесори независимо от тяхното устройство и място, при това го прави с невероятна скорост — тъкмо такова е неговото предназначение. В изключителни случаи, като например световна война, е в състояние да достигне до всеки процесор на планетата и да ги добави към собствената си конструкция. Тогава ще се превърне в сума от всички компютри на света.