— И ще нанесе непоправими щети на атмосферата? — попита Джарвис.
— Точно така — потвърди Йейтс. — Въпреки ниската скорост през следващите шест седмици той ще изсмуче напълно земната атмосфера.
Президентът затвори очи и поклати глава. Никой друг в помещението не посмя да заговори.
— Мисля, че имаме само една възможност — продължи Йейтс след кратка пауза. — Когато изстреляхме ядрените ракети от Марс, успяхме да създадем огромна кухина в облака — кухина, която само след няколко дни бе запълнена.
Президентът отвори очи и го погледна.
— Сега бихме могли да изстреляме втори, много по-мощен заряд — продължи Йейтс. — Да се опитаме да разпръснем облака, преди да удари Земята. Ако издебнем точния момент и разположим експлозивите правилно, може би планетата ще успее да премине през образуваната кухина, без да пострада.
Президентът Джарвис отново поклати глава и се отпусна уморено в креслото.
— Няма ли други възможности? Защото тази ми се струва като да се хващаме за сламка.
Останалите присъстващи поклатиха глави под тежкия му поглед.
— Когато става въпрос за нещо с подобни мащаби, можем да разчитаме само на термоядрената сила — заяви генерал Томас Николс, началникът на Обединеното командване.
— Добре — въздъхна Джарвис. — Подгответе плана.
Генералът кимна и президентът се обърна към останалите:
— Междувременно някой от вас смята ли, че трябва да се опитаме да установим контакт с облака? Чрез радио или по друг начин?
Присъстващите отново се спогледаха. Някои дори се позасмяха, но не бързаха да коментират думите на президента.
— Струва ми се, че няма да попречи, сър — почна директорът на изпълнителния комитет. — Можем да излъчим послание, в което да заявим, че искаме мир и…
И млъкна, забелязал израженията на останалите.
— Прав си — няма да попречи — кимна президентът. — Само че дали ще помогне?
— Никой не знае, сър — намеси се Йейтс. — Въпросът е какво да кажем и на какъв език.
— Оставям това на вас — отвърна Джарвис. — Междувременно опитайте да подготвите максимален по сила удар. Сега, ще бъде ли възможно поне още известно време да запазим приближаването на облака в тайна от медиите?
— Изключено, сър — рече Йейтс. — Идната седмица облакът ще се вижда с просто око.
— Ясно. Кабинетът да се подготви за евакуация в Канкътската планина в Аризона след шест дни. Освен това вероятно ще се наложи да обявим извънредно положение и да въведем полицейски час. Защото скоро обстановката ще започне много бързо да се влошава.
Присъстващите знаеха, че има осигурено място за тях и семействата им в бункерите, и можеха да си представят как ще реагира населението на вестта за приближаващия се облак.
— Дали военните ще ни сътрудничат? — попита Джарвис, изразяваше мислите на повечето присъстващи.
Генералът се размърда неспокойно в креслото и отвърна откровено:
— В началото, сър. Успяхме да осигурим бункери за осемдесет хиляди войници и близките им. Останалите ще трябва да бъдат разоръжени, преди да започнат безредиците. Ще поставим наши хора на всички ключови места — летища и пристанища, подземни правителствени съоръжения и така нататък. Ще има обаче райони на страната — при това доста обширни, — където няма да можем да въведем ред.
— По-добре се заемайте веднага, генерале — нареди президентът.
— Бъдещето на човечеството е във вашите ръце — заяви сър Чарлз Ходжисън право в обектива на камерата. — Знаем, че космическият облак отново се е насочил към Земята. Сега решението на проблема е в нас, хората от Земята, който се чувстваме най-добре подготвени за контакт с тази извънземна форма на живот. Трябва да убедим съществото, което се приближава към нас, че храним миролюбиви намерения към него.
Писателят седеше в своето наскоро построено телевизионно студио на остров Орфиъс. В момента предаваше на живо — появата му се очакваше от всичките му почитатели.
— Нашите правителства вече демонстрираха своята инстинктивна войнолюбива реакция на непознатото — продължи Ходжисън. — Те са като пещерни хора, които се придържат единствено към изпитаната максима „убий или ще те убия“. Това за пореден път показва неспособността на човечеството да се развива. Представете си как бихме изглеждали в очите на по-съвършени форми на живот във вселената. — Операторът използва този момент, за да направи малък колаж от изображения на космическия облак и главата на писателя. — Наш дълг е да покажем, че не всички представители на човешкия род са толкова изостанали. Искам всеки от вас, който има радиопредавател, да продължи да излъчва послания на добра воля към облака. В края на предаването ще ви съобщим новите координати и честотата, на която трябва да предавате. Аз съм Чарлз Ходжисън от остров Орфиъс. Послушайте ме и пратете своите поздрави още сега на нашия почитаем гост.