„Земетресения, цунами и вулканични изригвания се очакват из цялата планета“ — смяташе репортер от Окландския „Нешънъл“ в Нова Зеландия.
Тейт въздъхна и се върна към телевизионните предавания. При толкова много страховити заглавия нищо чудно, че по улиците на градовете цареше хаос. Подсилени полицейски патрули се носеха от едно място на размирици към друго. Хората не само се стреляха в борбата за припаси и снаряжение, а направо щурмуваха държавните учреждения и настояваха да бъдат допуснати в убежищата.
Постепенно Тейт забеляза една нова тенденция, прокрадваща се сред съобщенията от различни страни. Все по-често се говореше за подем на религиозната активност: огромни тълпи се събираха пред църквите, джамиите и синагогите. Репортерът се загледа в едно интервю, предавано от Пенсилвания.
— Нашите представители се посрещат добре на всяка врата — обясняваше сияещ говорител на Свидетелите на Йехова. — Използваме тази възможност, за да предадем посланието на Йехова на колкото се може повече хора.
След три часа Рандал Тейт взе сценария от редактора, ухили се на камерата за проба и почна да чете гладко встъпителния текст.
Всички телевизионни и радиопредавания страдаха от недостиг на експерти, които да бъдат интервюирани във връзка с назряващата криза. А същевременно водещите се нуждаеха от човек, който да обясни какво точно предстои да се случи и може ли да се направи нещо по въпроса. Само учените, които вече имаха осигурени места в убежищата — правителствени или университетски, — разполагаха със свободно време, за да участват в телевизионни програми. Но дори те бяха затруднени да пътуват заради нарушения транспорт.
За щастие престижна телевизионна мрежа като „Ню Йорк Таймс“ имаше достатъчно възможности. Продуцентите бяха успели да уговорят трима изтъкнати учени да вземат участие в дебата — всичките с места в различни правителствени скривалища.
Тейт приключи с встъпителното слово и се обърна към професор Нилс Хармън, старши климатолог в Колумбийския университет.
— Професоре, ще ни кажете ли какви ще са първите промени с приближаването на облака?
— Ами, в началото ще се покачи температурата — заговори с бавен глух глас професорът. — Причината е, че с приближаването си облакът ще започне да отразява все по-голямо количество слънчева светлина и топлина към Земята. В Ню Йорк температурата може да се покачи с петдесет-шейсет градуса по Целзий — това е над сто и петдесет градуса по Фаренхайт.
Тейт кимна, за да подкани педантичния си гост да продължи.
— След това изведнъж ще започне да става все по-студено, тъй като облакът ще застане между Земята и слънцето и ще блокира лъчите му. В резултат от това се очакват проливни дъждове, докато атмосферата бавно се охлажда, а в небето има прекалено много топли водни пари. — Тейт отново закима, намекваше на госта да говори малко по-бързо, но професорът продължи невъзмутимо: — Вероятно ще последват и бури. Ще се появят височинни ветрове със скорост до двеста мили в час — ветрове, каквито не е имало на Земята от милиарди години — и те ще доведат до невиждани снежни виелици. — Климатологът се наведе напред, сякаш всичко това бе само интересна математическа задача. — Градовете и провинцията ще пострадат от буреносните ветрове. До две седмици хората, които дръзват да излизат на открито, ще почувстват спад в съдържанието на кислород. Със затъмняването на слънцето температурите ще продължат да падат и скоро ще достигнат до минус петдесет градуса по Целзий. В този момент ще започнат да замръзват океаните.
Професорът говореше със спокоен, почти прозаичен тон, сякаш четеше скучна лекция пред студенти. Но Тейт, кой знае защо, почувства, че по гърба му пробягват тръпки.
— Благодаря, професор Хармън — прекъсна го той и се обърна към другия екран, на който се виждаше жена на средна възраст. — Марджъри Бир, вие сте професор по човешка биология в Тексаския университет. Какво ще е въздействието на всички описани от вашия колега изменения върху живите организми на Земята?
Още докато задаваше въпроса, усети нереалността на обстановката. Как можеха тези учени да седят спокойно и да дискутират събития, които предстоеше да се случат с хората по целия свят, при това съвсем скоро? Сякаш въобще не ставаше дума за тяхната планета.
— Ако предположенията на професор Хармън са верни — заговори биоложката, — единствените хора, които ще оцелеят, ще са тези, които се намират в херметически затворени отоплявани и снабдени с припаси убежища. Имам предвид не само горивни запаси, но и възможност за химична регенерация на кислорода — или неговото добиване, например чрез електролиза от морска вода.