— Не съм се виждал с Дез от седмици — призна Бил. — Помощничката му каза, че постоянно бил при президента, но нямам представа дали е в Белия дом, или вече са се преместили някъде под земята.
— Бил — попита Сали с видимо притеснение, — ще дойдеш ли в края на седмицата в Ню Йорк да се видим? Май и двамата имаме нужда от почивка.
Той я погледна в очите.
— Много бих искал… но се съмнявам, че ще успея да си намеря билет за самолета. Одеве в новините казаха, че всички полети са препълнени, хората се опитват да се приберат при семействата си.
— Засякох един в Хамбург и още двама в района на Париж — извика Пол Левин от другия край на каютата. — И тримата са доста якички!
— Засечи им координатите, без да те усетят — отвърна Кристин Кокоран, седнала пред друг монитор. — Постарай се да разбереш какво правят и накъде се движат. Нямаме време да се занимаваме обстойно с всеки поотделно.
Единадесет доброволци от Хакери на свобода продължаваха да работят денонощно на борда на „Кейп Сентинел“ — използваха техниката, с която разполагаха, за да издирват в мрежата нелегални компютърни личности. Напоследък броят им нарастваше лавинообразно и на хакерите не им оставаше време за друго, освен да ги картографират прилежно.
— Правителствата навярно са задействали всичките си свръхсекретни програми, за да обработват информацията за облака — предположи Пол Левин. Беше сигурен, че е прав.
В началото хакерите буквално подскачаха от радост заради новите предизвикателства. Но после на Кристин й хрумна друга идея.
— Може би просто трябва да ги оставим да си вършат работата — рече тя. — В края на краищата облакът е само на седмици от нас.
Членовете на групата се спогледаха. В последно време всеки от тях полагаше усилия да си осигури убежище в случай, че бедствието наистина настъпи. Но те знаеха, че според някои прогнози дори след като облакът отмине, планетата ще остане без атмосфера.
— Съгласен — каза Пол Левин. — Да ги оставим да правят каквото могат, само че ще ги държим под око. А когато всичко приключи, ще разполагаме с достатъчно улики срещу тия копелдаци от правителството.
12.
Първите сериозни нарушения в обществения ред започнаха, когато облакът бе на три седмици от Земята. Веднага щом сянката му се появи в единия край на небосвода, хората започнаха да осъзнават, че заплахата не е въображаема. Дори тези, които не бяха обръщали внимание на новините, взеха да се поддават на паниката.
През деня небето започна да излъчва странно фосфоресциращо сияние, тъй като облакът отразяваше все повече слънчева светлина, подобно на гигантски рефлектор, насочен към Земята. Нощем по-голямата част от небето бе закрита от черна пелена. Както предсказваха учените, температурите започнаха да се покачват драстично и въздухът стана гъст и горещ като супа.
Дори в най-развитите общества на планетата — в Америка, Европа и части от Азия и Австралия — по улиците вилнееха тълпи. Правителствата бяха принудени да приведат в изпълнение плановете за действие при извънредна обстановка.
Полицейските и военни части, които бяха избрани за „защита на обществената приемственост“ (термин, използван в САЩ за онези щастливци, които имаха осигурени места в убежищата), бяха освободени от преките си задължения и разположени на ключови постове при правителствени учреждения, средства за комуникация, летища и други важни за националната сигурност места. Но имаше обширни райони, където цареше беззаконие и поради липсата на сили на реда, бандите се занимаваха с грабежи, нападения, изнасилване и палежи, сякаш страхът от неизбежната гибел бе отключил у хората най-долните инстинкти.
Богатите се барикадираха в наскоро построените си убежища, защитени от тежковъоръжени и богато платени наемници. Средната класа трупаше запаси, онези, които живееха в къщи, си строяха собствени скривалища в мазетата или дворовете.
През месеците, откакто се следеше приближаването на облака, производството на храни, кислород и припаси се повиши, но тези жизненоважни продукти не бяха разпределени равномерно. Повечето граждани разполагаха със запаси за не повече от месец. Заради въоръжени грабежи нерядко цели семейства се лишаваха от всичко, което бяха успели да натрупат.
Някои правителства организираха обществени скривалища. В Швеция бяха осигурени места за почти два милиона души, кандидатите се определяха по точкова система, основаваща се на пол, възраст и умения. Жените под трийсет с медицинско или обществено образование се ползваха с предимство. Мъжете в пенсионна възраст бяха на дъното на списъка.