В Лондон подземната железница бе превърната в огромно убежище. Движението на метрото бе спряно, входовете бяха затворени херметически и общо 235-те мили тунели бяха пригодени да осигурят място за близо шест милиона души. Беше обявено, че когато преустройството приключи, хората ще бъдат допускани вътре по принципа „първи дошъл — първи обслужен“. Много граждани се бяха разположили на лагер край входовете и опашките се простираха на няколко мили. От всички пристигнали се очакваше да си носят храна и вода поне за месец и половина. Подобни планове бяха задействани и в Париж и Берлин, подземната транспортна система на Манхатън също бе подложена на енергично преустройство с цел да бъде превърната в обществено скривалище.
В по-слабо развитите страни цареше хаос, тъй като управляващите бяха сложили ръка на всички налични запаси и бяха побързали да се преместят в наскоро построените бункери. Смъртността, особено в екваториалните и тропическите райони, растеше лавинообразно, тъй като средните температури бяха надминали 40 градуса по Целзий. Тези, които имаха сили да издържат дневния пек, нощем ставаха жертви на свирепите набези на върлуващите банди.
Шестте хиляди обитатели на космическите станции и орбиталните туристически хотели трябваше да решат дали да останат в космоса за периода на преминаване на облака, или да се върнат на Земята. Големите станции естествено разполагаха със солидни запаси продоволствие и въздух за много месеци, както изискваха нормалните мерки за сигурност в космоса. Но както жителите на станциите, така и гостите се бояха, че крехките съоръжения могат да бъдат изхвърлени от орбита и запокитени в околната пустош при преминаването на облака. Ето защо повечето гости в края на краищата избираха да се приберат при семействата си.
Същото бе състоянието и на Луната. В Лунасити личният състав се бе смалил до необходимия минимум за поддържане на съоръженията, а в Сетиград всички, с изключение на двама учени, се отправиха към родната планета.
Дошло бе време всеки да е със семейството си — ако имаше семейство.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 26 септември 2064
Рандал Тейт, специален кореспондент
Десетки хиляди жители на Манхатън напускат панически острова и околните райони, след като през последните три седмици температурите достигнаха 150 градуса по Фаренхайт (65 градуса по Целзий). Централната част е почти опустяла, след като жители и служители изоставиха жилищата и работните си места, прогонени от покачващите се температури.
„През следващите няколко дни очакваме да стане още по-горещо — заяви Спиро Лармар, говорител на Американската метеорологическа служба. — Космическият облак отразява слънчевата светлина към Земята и във всички региони се регистрират рекордни температури“.
— Странно е, че трябва да благодарим на Ото Крамър за това — рече Сали Бъртън, надигна се на лакът и целуна Бил.
Той се усмихна и я притегли към себе си.
— Така и не можах да разбера как успя да ми намериш място за самолета — прошепна между целувките. — Но се радвам, че съм тук.
Лежаха в леглото в апартамента на Сали, който се намираше почти в централната част на Манхатън. Доктор Ото Крамър, нещо като пряк началник на Дънкан в научната йерархия на Пентагона, не само го бе освободил от работа през двата почивни дни, но и му бе осигурил билет за обратния полет от Ню Йорк до Вашингтон.
— Иди някъде за два дни, Бил — настоя Крамър. — Прекалената работа вреди на продуктивността. Ще се почувстваш ободрен след почивката.
„Да знаеше само колко е прав — помисли си Бил и притисна Сали към себе си. — Чувствам се нов човек“.
Когато пристигна в Ню Йорк, на летище „Дж.Ф.К.“ цареше истински хаос. Сали го посрещна и го качи в колата си, след това постави пропуска на предното стъкло и подкара по пустите улици. Докато пътуваха, му показа витрините на разбитите и ограбени магазини и опустелите изоставени квартали. Имаше опожарени коли, изтикани встрани от пътя от армейски булдозери.
Бродуей бе запречена от барикада и контролен пункт.
— Достъпът до някои райони на града е забранен без специален пропуск — обясни Сали, докато войникът на поста ги проверяваше. — Това е единственият начин да се опази редът.