А щом стигнаха в апартамента й, го предупреди, че ще е най-разумно да не излизат никъде през следващите два дни.
— Не ме бива за готвачка, но ще трябва да изтърпиш буламачите ми — извини се с усмивка. — Ресторантите са затворени. Персоналът е напуснал, а и снабдяването е нарушено.
Бил кимна и докато оставяше сака си на един фотьойл, се запита какво го е накарало да дойде чак до Манхатън и да се срещне с тази жена, която почти не познаваше. Защо не бе използвал тези два безценни дни, за да прескочи до Бостън при Кристин и приятелите си?
— Получаваме храна от правителствените складове — обясни Сали, докато приготвяше спагети. — Не бих излязла да търся отворен магазин за хранителни стоки.
Апартаментът бе климатизиран, но машините се задъхваха. Отвън навярно бе над 130 градуса по Фаренхайт.
Докато се хранеха, двамата споделиха преживяванията си от последно време — Бил разказа за нарастващата си увереност, че е на път най-сетне да открие някакъв смисъл в сигналите, които получаваха от облака, а Сали сподели как й върви работата. Изпиха почти две бутилки вино, преди неусетно да преместят фотьойлите си по-близо и да започнат плахо де се докосват. Също така неусетно докосванията станаха по-чести и накрая двамата се уловиха за ръце. След това чувствата взеха връх над словесната размяна и настъпи мигът, когато, лицето на Сали се озова изкусително близо до устните на Бил. Той я целуна. Тя отвърна на целувката му и се озова в обятията му.
Няколко минути се целуваха страстно, поемаха си дъх на пресекулки. После Бил дръпна глава и без да я пуска, втренчи поглед в блестящите й сини очи.
— Агент Бъртън, ще позволите ли да ви призная… че ви желая? — И се засмя.
— Наистина ли, професор Дънкан? — отвърна тя и повдигна с престорена изненада вежди. После го целуна закачливо по носа.
— Ужасно много — въздъхна той, без да откъсва очи от нейните.
— Какво пък, сигурно може да се обясни с това, че сетивата ни са изострени до краен предел заради надвисналата опасност от космическия облак — подхвърли тя и се престори на замислена. — Казват, че в моменти на криза хората изпитват нужда от близост и… — Млъкна и прихна.
— И какво? — подкани я той.
— О, стига, искаш ли да си лягаме?
После се любиха, спаха, любиха се отново и се събудиха в яркото, необичайно топло неделно утро на късния септември. И отново се любиха, като осъдени на смърт, които чуват дишането на палача зад вратата. После Сали стана да направи кафе и сега двамата се изтягаха блажено с димящи чаши в ръце. Климатикът бръмчеше мъчително, неспособен да надвие жегата.
Внезапно екранът на телевизора блесна.
— Извинявай — каза Сали и се пресегна към дистанционното. — Програмирала съм го да се включва автоматично, ако е нещо важно.
Лицето на президента Джарвис изпълваше екрана. Намираше се в Овалния кабинет. Сали остави дистанционното и седна в леглото.
— Скъпи сънародници — започна с натежал глас президентът. — До сблъсъка между Земята и космическия облак остават само двайсет дни. Все още обаче имаме време да предотвратим най-лошите последствия. Вдругиден ще говоря пред Асамблеята на ООН и ще призова всички ядрени държави да се присъединят към подготвяната от нас атака срещу облака. По наши изчисления до момента в атаката са включени над 20 000 ядрени бойни глави.
Въпреки че в стаята беше горещо, Сали неволно потрепери и се загърна с чаршафа. Бил я прегърна през раменете.
— В момента облакът се намира на осемнайсет милиона мили от Земята — продължаваше президентът. — Сигурен, съм, че няма риск от радиоактивно заразяване на нашата планета. Ако ударът бъде успешен, ще доведе до образуването на кухина във вътрешността на облака, през която Земята ще премине почти без да пострада.
Камерата показа лицето на президента в близък план.
— Докато тече подготовката на ядрената атака, мой неотложен дълг е да обявя въвеждането на военно положение, с начало от днес следобед, източно време. Всички национални и местни военни сили и подразделения преминават под мое пряко командване. Всички държавни и местни администрации се освобождават от изпълнение на служебните си задължения и в големите градове се въвежда полицейски час от зори до мръкване. Под охрана се поставят всички пътища, гари, пристанища и летища. Затварят се всички частни и държавни служби и учреждения, нямащи пряко отношение към опазването на наложения от мен ред. — Той отново направи пауза. — Ще говоря отново пред вас, след като извършим планирания удар. Останете си по домовете, следете новините по радиото и телевизията и изпълнявайте съветите на упълномощените органи. Бог да пази всички ни.