Образът на президента изчезна и на негово място се появи говорителка. Сали изключи звука и каза безпомощно:
— Не зная как трябва да се чувствам. Допреди минутка ми беше толкова хубаво, а сега… Толкова е странно, когато ти казват, че след три седмици могат да загинат всички — включително и ние.
Бил кимна, пое си дъх и каза онова, което се готвеше да каже още от сутринта:
— Сали, предложиха ми място в правителственото скривалище. Смятат, че работата ми по анализирането на сигналите е от особена важност и ще ме преместят заедно с Джеръм и апаратурата. Отивам в Канкътската планина в Аризона — веднага щом се прибера във Вашингтон. Точно затова Ото Крамър ми позволи два дни почивка. В момента подготвят пренасянето. Там ще е и президентът. — Сали понечи да го прекъсне, но той сложи пръст на устните й. — Сали, мястото ми е за несемеен. Това означава, че мога да взема със себе си само още един човек. Ще дойдеш ли с мен?
Тя го хвана за ръцете и ги целуна.
— Бил, благодаря ти. — Целуна го и по устните. — Това е чудесно, чудесно предложение. Но моята работа е тук — тук съм нужна. Не можеш да си представиш какво е в мрежата — лудите усетиха, че липсва здрава ръка, и правят каквото им скимне. Ако не сме ние, ще настъпи хаос.
— Сали, това скривалище е предназначено за правителството — настоя Бил. — Навярно е най-доброто в целия свят — истинска шестица от тотото. Даваш си сметка, че…
— Не, Бил — спря го тя решително. — Като федерален агент вече имам осигурено място в нюйоркското правителствено убежище, което е под Сентръл Парк. И наистина имат нужда от мен тук. — На лицето му се изписа отчаяние. — Виж… също както твоята работа е да анализираш сигналите, моята е да не позволявам на терористите, извратените типове и онези, които таят злоба срещу системата, да направят невъзможно използването на мрежата по време на криза. Наредиха ми да си остана на поста и ще направя точно това.
Вече три седмици посланици и делегати в ООН заседаваха почти непрестанно. Бяха повикани учени от различни страни, за да помагат в търсенето на изход от назряващата криза. Всеки даваше съвети, но истината бе, че никой не знаеше какво точно ще стане, когато облакът доближи Земята. В Щатите и някои други държави продължаваха опитите за установяване на контакт с облака — но досега безуспешни. Нямаше отговор, или поне нямаше такъв, който да бъда разпознат от земните учени.
В сградата на ООН температурата надминаваше 35 градуса по Целзий и климатичната инсталация се задъхваше. В повечето стаи бяха инсталирани допълнителни портативни климатици. Делегатите се разхождаха по ризи, с навити ръкави, непрестанно си бършеха челата и пуфтяха уморено.
При построяването на новата сграда през 2050 година в подземията бе изграден и просторен бункер в случай на терористична атака срещу Манхатън. Сега бункерът се подготвяше да приеме ръководната част от членовете на ООН.
Сутринта на първия вторник от октомври 247 представители на всички народи на планетата и над 2000 техни помощници и съветници се събраха в залата на Генералната асамблея, за да изслушат важния гост. Президентът Максуел Т. Джарвис пристигна с хеликоптер, за да направи особено важно обръщение — реч, в която щеше да съобщи какво възнамерява да предприеме могъщата американска военна машина срещу бързо приближаващия се облак.
Когато излезе на подиума, президентът също бе само по риза и с навити ръкави.
— Всички знаете защо съм тук — започна той. — До пристигането на облака остават осемнадесет дни.
Заседанията на Генералната асамблея по правило не се радваха на обществен интерес, но сега милиони зрители бяха застанали пред телевизионните екрани, за да чуят какво ще каже президентът. Дали Америка нямаше някое чудо, скрито в ръкава за последния момент? Мнозина от зрителите хранеха трогателна, почти наивна вяра в това, че американското правителство е подготвило чудодеен план за спасение и сега президентът ще го обяви.
Джарвис кимна на един от помощниците си и на екрана зад него се появи смайващо красиво изображение на облака. Снимката бе направена от космическа сонда от сравнително близко разстояние и присъстващите в залата, както и огромната зрителска аудитория, видяха гигантски колони от нещо, наподобяващо димни вихри — червени, кафяви, сини, жълти и зелени ръкави.