— Сега, когато облакът е много по-близко, успяхме да съберем повече данни за състава и строежа му — каза президентът. — Той е съставен от различни газове и други елементи, някои от които са ни познати, други не, но вече сме сигурни, че не съдържа опасни микроорганизми. Освен това знаем, че облакът няма да се възпламени или да избухне при съприкосновение с нашата атмосфера. — Президентът направи кратка пауза. В залата цареше мъртвешка тишина. — Призовавам всички страни, които притежават ядрено оръжие, да се присъединят към нашата атака срещу облака. Идеята ни е да пробием в облака кухина, през която да преминем безпрепятствено. Очаквам от всички правителства да ни предоставят своите запаси от ядрени бойни глави — дори тайните и засекретени оръжия, който досега не са били обявявани. С помощта на нашите приятели от Европа, Русия и Китай и техните космически агенции възнамеряваме да транспортираме оръжията до ракетни установки, които в този момент се изграждат от наши инженери на орбита. Тези оръжия ще бъдат изстреляни към вътрешността на облака. — Джарвис млъкна и плъзна поглед из залата. — Повтарям, настоявам всички, които притежават бойни глави с мощност над един мегатон, да ги предадат. Сега не е време да се трупат оръжия. Имаме само един шанс да се опитаме да си пробием път през смъртоносния облак.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 14 октомври 2064
Рандал Тейт, научен кореспондент
Очакват се проливни дъждове и рязко спадане на температурите
От утре, два следобед източно време, космическият облак, който се приближава към Земята, ще предизвика постепенно нарастващо слънчево затъмнение според предположенията на учените.
Синоптиците предвиждат, че с намаляването на слънчевата светлина повишените напоследък температури ще започнат да спадат, което ще доведе до образуването на облаци и до проливни дъждове във всички части на планетата.
Жълтите пясъци на Аризона се бяха превърнали в кал. Небето над пустинята, обикновено синьо, сега бе изпълнено със страховити черни облаци и върху пистата на летището се изливаха потоци дъждовна вода. Космическият облак бе започнал да закрива слънцето и въпреки че бе ранен следобед, бе сумрачно като привечер.
— Надолу по стълбите до автобус номер 3, сър — извика младият запасняк от пехотата, след като надзърна в бележника си. Професор Дънкан тъкмо бе слязъл по стълбичката на военнотранспортния самолет и имаше чувството, че е загърнат топло и влажно одеяло. Глобалните температури бяха започнали да спадат, но в пустинята на Аризона все още беше 130 градуса по Фаренхайт.
Нахлупи над очите си бейзболната шапка и се огледа. Огромното военно летище бе разположено в подножието на планинска верига — Бил предположи, че това е Канкът. Имаше две успоредни писти, дълги по две мили, и на двете бръмчаха самолети и тежки хеликоптери. От спрелите машини разтоварваха огромни контейнери. Цареше трескава активност.
От ниските облаци се спускаха още два транспортни самолета — металните им криле лъщяха в сумрачната светлина. Бил предположи, че карат още хора и припаси за подземното скривалище.
Докато пресичаше бетонната площадка, зърна зад оградата от бодлива тел асфалтова магистрала. И двете ленти в едната посока бяха изпълнени с безкраен конвой от камиони, коли и автобуси, които пълзяха бавно към огромен тунел в склона на планината.
При вратата на автобуса друг войник, загърнат в плътна зелена мушама, провери пропуска му — издаден специално за преместването му в Канкът, това му беше третата проверка, откакто излетя от военното летище във Вашингтон — и му кимна, че може да се качва. Зад Бил вече се беше оформила малка опашка: освен служителите на различни учреждения имаше жени и деца. Бил, изглежда, бе единственият, който бе пристигнал тук съвсем сам.
Опашката при входа на тунела бе толкова голяма, че трябваше да чакат почти час, преди най-сетне да се озоват на закрито. Автобусът имаше климатик, но въпреки това вътре бе горещо и също като другите пътници, Бил се зарадва, че са им осигурили достатъчно вода.
Докато чакаха на опашката, можа да огледа превозните средства около тях. Имаше пътнически автобуси с евакуирани и камиони с контейнери, които — ако се съдеше по надписите — съдържаха най-различни неща: храна, свещи, завивки, мебели, книги, сапун, компютри, лекарства, дори Библии. Освен това на опашката се бяха подредили и военни и търговски цистерни, въпреки че Бил не можа да установи дали карат само гориво, или и вода.