Проливният дъжд не спря, докато бяха отвън, но щом хлътнаха в тунела, ги озариха електрически светлини. Асфалтовата магистрала водеше в огромна подземна кухина. От двете страни на пътя бяха разчертани диагонални места за паркиране. Пътят пресичаше гигантската изкуствена пещера и в далечината се разделяше на две, преди да изчезне в нови тунели в скалите.
Над тях имаше метални платформи, по които крачеха войници с радиостанции — координираха движението и разтоварването. Наближиха едно разширение и Бил видя конвейерни ленти, монтирани, за да улесняват разтоварването и складирането на припасите. И тук, както и отвън, цареше трескава дейност и същевременно се усещаше военен ред и дисциплина. Цистерните се подреждаха до тръби, през които съдържанието им се източваше вероятно към големи подземни резервоари.
Автобусът спря на един паркинг до други автобуси, от които вече слизаха пътници.
— Добре дошли в Канкът — каза шофьорът по радиоуредбата. — Ако обичате, съобщете имената си на човека, който ви очаква на съответното гише. Той ще ви осигури транспорт до отреденото ви място за пребиваване.
Първото, което направи впечатление на Бил, когато слезе от автобуса, бе колко е хладно. Той вдигна инстинктивно глава, очакваше да види огромни вентилатори или мощна климатична инсталация, но бе заслепен от ярките халогенни лампи, окачени на тавана.
В края на паркинга имаше будки, където ги очакваха регистратори със списъци — обстановката наподобяваше изрядно организиран научен конгрес. Бил нагласи сака на рамото си и се подреди на опашката пред будката, обозначена с табелата „А — Д“.
Малко по-нататък, отвъд линията будки, имаше релси, които изчезваха във вътрешността на планината. Скоро по тях се приближи платформа със седалки и място за лек багаж. Трийсетина от пристигналите, които вече бяха минали регистрацията, се качиха на платформата и тя потегли.
— Професор Дънкан? — До Бил неусетно бе застанала млада привлекателна жена. — Аз съм Сю Снук, личната асистентка на професор Йейтс. Той ме прати да ви взема. За да ви спестя всичко това. — Тя кимна към опашките.
— О, много ви благодаря. — Бил тръгна с нея към перона.
— Откога сте тук? Имам предвид в планината? — попита Бил, докато чакаха.
— Пристигнах с Дез — с професор Йейтс — преди три дни — отвърна Сю. — Той ви очаква още тази вечер.
Към тях се присъединиха още пътници, скоро пристигна и платформата.
— Невероятно съоръжение — каза Бил, след като се качиха, и посочи кухината.
— Строежът е започнал преди стотина години — в онези времена, когато са смятали, че е възможно цялата страна да бъде опустошена при ядрена война. Оттогава непрестанно го разширяват и добавят нови помещения. Особено през последната година. В някои от секторите изкопните работи продължават и сега.
— Колко души може да побере това място? — попита Бил, когато влязоха в ярко осветения тунел.
— Това беше първият въпрос, който зададох — отвърна с усмивка Сю. — Но не получих отговор. Сигурно информацията е секретна. Предполагам, че хиляди.
— И за колко дълго?
Тя се засмя.
— Това беше вторият ми въпрос. Казаха ми, че има подземна река, осигуряваща 10 000 галона прясна гореща вода на ден, което е и основната причина за построяването на скривалището. От нея ще получават кислород, освен това ще рециклират всичко, което се използва. Казват, че припасите ще стигнат за двайсет години.
Бил зърна светлина отпред, после тунелът се отвори към нова, много по-малка от предишната, но също така ярко осветена галерия, оборудвана като съвременна метростанция. В края на перона два светещи ескалатора се движеха безшумно нагоре и надолу — осъществяваха връзката с по-горното ниво.
— Сега ще отидем в жилището ви — каза Сю, след като слязоха от платформата. — А след като се настаните, ще ви покажа новата ви лаборатория.
13.
Отначало изглеждаше, сякаш пред слънцето се спуска завеса. С всеки час светлината и топлината на земната повърхност намаляваха, а гигантският облак заемаше все по-голяма площ между планетата и нейната звезда, единствения й източник на живот.
Последиците обаче бяха бързи и драстични. След необичайно високите температури внезапният барометричен срив предизвика огромна тропическа буря над цялото земно кълбо. В действителност това беше нескончаема верига от свързани урагани, тайфуни, циклони и вихрушки.