Както предполагаха синоптиците, първи от бурите пострадаха традиционно рискови страни и райони като Филипините, Япония, Мексико, Флорида и американският Среден запад. Но само след броени часове невероятни по сила вихрушки вече събаряха сгради и изкореняваха дървета в страни като Франция, Южна Африка, Канада и Русия. Загиналите бяха хиляди — а стотици хиляди останаха без покрив.
В районите, които избегнаха първоначалните драстични промени, се наблюдаваха ужасяващи по сила електрически бури, породени от разликата в температурите на различните атмосферни слоеве. Нито едно кътче на Земята не бе пощадено от пристигането на облака.
Повечето бури се зараждаха във вътрешността на моретата и океаните. Циклони от ниско налягане, въртящи се с нарастваща скорост, създаваха по краищата си буреносни участъци, които се простираха на хиляди мили. Една подобна буря в североизточната част на Тихия океан пробуди вътрешни ветрове със сила, която приборите на метеоролозите не можаха да измерят. Предполагаше се, че скоростта им е надхвърлила 300 мили в час, и специалистите коментираха, че подобни бури вероятно са типични за огромни планети като Юпитер.
Ураган 67 — както го нарекоха, тъй като бурите, щормовете и ураганите бяха много и не си даваха труда да ги обозначават с имена — стигна до брега по цялата дължина на Калифорния. В южната част на щата свистящи вихри преобръщаха тежки камиони, изхвърляха влакове от линиите и подмятаха паркираните на летището самолети, сякаш са играчки. Изкоренените дървета смазваха коли, срутваха покриви и се стоварваха върху естакадите на прекъснатите магистрали. Над шейсет кораба бяха вдигнати от океана и запокитени на сушата, вълните край бреговете достигаха височината на шестетажни сгради. Лос Анджелис бе потопен на дълбочина до 4 метра, загиналите по обща оценка надхвърляха 600 000 души, повечето удавени в собствените си жилища.
В Обединеното кралство 123 квадратни мили от Лондон се оказаха под водата след буря, изкоренила почти всички дървета в Южна Англия. Ниските части на столицата се оказаха потопени от Батърси на запад до остров Шепей на изток. Целият район остана без електричеството. Жертвите бяха над 60 000.
Подобни бедствия имаше в почти всички страни. Във Франция бе наводнено цялото поречие на Лоара, огромни части от Нормандия, Бретон и поречието на Дордон. В Азия същата съдба сполетя Южна Индия, Бангладеш и югоизточните части на Китай. Загиналите там бяха милиони, говореше се за над 200 000 000 останали без покрив.
— Просто трябва да го видиш това място — говореше ентусиазирано Бил Дънкан. — Гигантско подземно скривалище, по-скоро град, отколкото бункер. Има магазини, ресторанти, спортни зали и плувни басейни и дори ДНК банки, където се съдържат образци от всички важни видове на планетата.
— Звучи изумително — съгласи се Сали, загледана в миниатюрното изображение на своя любим. — Да не искаш да кажеш, че се готвят след време да възстановят всички животни на планетата по изкуствен път?
Сали беше на работното си място на трийсет и първия етаж на един небостъргач, където се помещаваше щабът на Службата за компютърна и мрежова сигурност. Повечето служители вече бяха освободени и в помещението преобладаваха пустеещи бюра. Навън цареше здрач и се чуваше несекващото барабанене на проливния дъжд.
— Поне повечето от тях в случай на природен катаклизъм — отвърна Бил. — Досега ми показаха една съвсем малка част от комплекса. Представям си още какви чудеса може да има. Абсолютно всичко, което можеш да си пожелаеш, вече е тук.
— Видяхте ли се с Дез Йейтс? — попита Сали. Беше отговорила на позвъняването на Бил въпреки че бе претоварена с работа.
— Още не — отвърна той. — Трябваше първо да възстановя мрежата на Джеръм. Работя с Ото Крамър. Изглежда, Дез е постоянно при президента и хората от НАСА — подготвят ядрения удар.
— Божичко, да, това е утре — нали? Съвсем ми изхвърча от ума — опитвам се да свърша един спешен доклад.
— Сали, чуй ме — заговори сериозно Бил. — От Ню Йорк все още пристигат военни самолети. И все още има място за теб тук. Не мога да понеса мисълта, че ще се затвориш в някакво мрачно убежище под Сентръл Парк, когато можеш да си тук с мен. Представи си, че се случи най-лошото?
— Мястото ми е тук — настоя Сали. — Радвам се, че поне ти си в безопасност. Виж, трябва да се захващам за работа.
— Аз също — въздъхна Бил.
Правителствата на всички ядрени сили бяха наредили да се направи проверка на бойните глави, с които разполагат. Много от тях бяха тайни запаси, съхранявани в нарушение на международните спогодби. Четири централноафрикански държави, за които никой не би предположил, че могат да притежават ядрено оръжие, изненадаха Обединените нации, като предоставиха солидни запаси. Още по-шокиращо бе признанието на Япония — държавата, пострадала от атомно нападение през Втората световна война, бе произвела 130 бойни глави с доста усъвършенствана конструкция.