Дез Йейтс местеше поглед от екран на екран. На всеки облакът се виждаше от различен ъгъл, някои от сондите бяха близо до него, други — отдалечени в космоса.
— Няма да знаем със сигурност какво сме постигнали, докато не приключим с лазерните изследвания на вътрешната му плътност — заяви Йейтс. — А това ще отнеме няколко часа.
— Ако питате мен, изглежда си същият — измърмори президентът. — Хвърлихме всичко, с което разполагахме, а той сякаш дори не го забеляза.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 4 ноември 2064
Рандал Тейт, специален кореспондент
Облакът ще ни удари след осем дни — слънцето е затъмнено на 20%
Ядреният удар, в който участваха комбинираните сили на много страни, не успя да разпръсне приближаващия се облак от космически газ, нито да създаде „проход“, през който да премине Земята.
Говорител на Пентагона потвърди вчера, че във вътрешността на облака са били взривени ядрени бойни глави с еквивалент 8,2 гигатона, но — след като се образувал вакуумен „джоб“ с размери, надхвърлящи милиони мили — облакът бързо възстановил първоначалната си плътност. При сегашната скорост предният му край ще се сблъска с атмосферата след осем дни.
Също както Белият дом и Агенцията за национална сигурност бяха използвали възможността да построят подобрен вариант на Тактическия команден център в Канкътската планина, Пентагонът бе създал усъвършенствана версия на съоръжението, известно като Виртуален боен център.
По необходимост по-малък от „универсалния магазин“, конструиран под Вашингтон, Виртуалният център представляваше просторно помещение, облицовано със специални материали, които можеха да изпълняват функцията на плоски и триизмерни монитори.
Работещите в центъра можеха сами да проектират работните си места и площадки просто като прокарат, пръст по стените и пода на помещението — така отваряха толкова прозорци и осъществяваха толкова връзки, колкото им бяха нужни. През тесни процепи в пода проникваха лъчите на лазерните проектори, изписващи дву– и триизмерни картини и осигуряващи на наблюдателя „тактическа обратна връзка“ — техника, позволяваща предаването на сетивни импулси чрез специално конструирани ръкавици. По такъв начин виртуалните изображения можеха да се „усещат“ и „докосват“.
Щом влезе в затъмненото помещение, Дезмънд Йейтс спря и се огледа. Бил Дънкан стоеше в средата на група сияещи, простиращи се от пода до тавана лазерни екрани, на всеки от които се виждаше нещо, наподобяващо галактика от математически формули и странни йероглифи. Непосредствено до Бил стърчеше триизмерното виртуално изображение на Джеръм — изглеждаше съвсем като истински човек. Двамата разговаряха тихо.
— Имал си нещо важно за мен — подметна Йейтс. — Дойдох веднага щом успях да се измъкна. Но след малко започва нова среща.
— Не съм сигурен, че ще ти се понрави — отвърна Бил. — Но открихме несъмнено сходство между сигналите от планетата Изо и предаванията, които засякохме от вътрешността на облака. И едните, и другите са 6,1 милиарда пъти по-ускорени от най-бързата съобщителна скорост, която сме в състояние да постигнем, и показват абсолютно еднакви модулационни характеристики, гранични обозначения и информационни последователности. И едните, и другите имат тонален обхват петдесет и седем октави под долния праг на нормалния човешки слух.
— Искаш да кажеш, че сигналите са идентични?
— Напълно — потвърди Джеръм.
— Въпреки че все още не сме в състояние да разчетем съдържанието им — добави Бил. — Улавяме откъслечни математически формули и графични системи, но нищо, от което да извлечем някакъв смисъл.
Йейтс заклати глава.
— Не означава ли това, че всъщност всички сигнали от самото начало са идвали от облака? Може би нямат нищо общо с Изо?
Бил сложи ръка на рамото му. Вече бе започнал да го смята за приятел и си даваше сметка какви страшни съмнения поражда в душата му поредното разкритие.
— Всички бяха сигурни, че сигналите идват от Изо — въздъхна той.
— А сега, приятели, ще излъчим това послание с максимална сила — заяви сър Чарлз Ходжисън пред последователите си. — Искам всички да гледате право в обективите на камерите.
Създателят на множество фантастични вселени и диктатор на своя малък остров в Големия бариерен риф се обръщаше към 120-те младежи, които бяха предпочели да останат при своя учител и наставник, вместо да се върнат по домовете си в тези тежки времена. Бяха събрани в голямата зала на наскоро завършеното убежище. Зад стените над малкото островче вилнееше ураган със сила девет бала, изкореняваше дървета, разрушаваше сгради и изтребваше животните, останали на открито. Исполински вълни се разбиваха в бреговете.