Тя погледна танцуващите зад прозореца снежинки и се зачуди дали ще види Бил отново.
— Ще включа визуалната връзка — каза и докосна иконата на екрана.
„Божичко, колко изморен изглежда“ — бе първата й мисъл. Бил, с черна риза, седеше на ръба на легло в малка боядисана в бяло стая без прозорци. Изглеждаше, сякаш не се е бръснал от седмици.
— Искат да работим до последно, за да поддържаме мрежата в изправност — обясни му Сали. — Не зная обаче какво означава това.
— Аз знам — каза Бил. — Но все пак да поддържаме връзка — съгласна?
— Разбира се, че съм съгласна — отвърна Сали и изведнъж й се дощя да се пресегне и да докосне лицето му на екрана.
14.
На 11 ноември, вторник, в 21:52 до Гринуич предният край на космическия облак влезе в съприкосновение със земната атмосфера — точно както бяха прогнозирали учените.
По това време облакът летеше със скорост над 200 000 километра в час и макар че външните му слоеве бяха лишени от плътност и силно разредени, триенето със земната атмосфера бе толкова силно, че високо в йоносферата се появи алено сияние, очертаващо пътя на облака.
Долу, на тъмната и замръзнала планета, хората търсеха убежища, в които да се притаят. За богатото малцинство от световното население скривалищата, които си бяха построили, бяха почти толкова удобни, колкото изоставените от тях жилища. Но всички други просто се радваха да се скрият където и да било от хапещия студ, виелиците и останалите все още неизвестни заплахи, които носеше космическият облак. Не им оставаше нищо друго, освен да наблюдават безпомощно картината, която все още им предаваха по телевизията.
Едва когато облакът доближи Земята, стана ясно какви гигантски размери има. Защото по времето, когато предният му край навлизаше в земната атмосфера, опашката току-що бе напуснала пределите на Слънцето.
— Изглеждаме като грахово зрънце пред приливна вълна — отбеляза Максуел Джарвис, загледан с нескрита тревога в холографското изображение на Земята и нежелания гост.
Президентът и членовете на изпълнителния комитет се бяха събрали в командния център в Канкътската планина и холограмата се проектираше като просторен реалистичен модел върху главния холотеатър. Въпреки че повечето земни спътници бяха изместени от орбита или разрушени, а емисиите на останалите са заглушаваха от мощното магнитно поле на облака, все още пристигаха сигнали от телескопите в открития космос. Картините от тях се смесваха и обработваха, а после се подаваха като обемно изображение в холотеатъра.
— Погледнете яркочервеното сияние в горните слоеве на атмосферата — възкликна Дез Йейтс, един от малцината в помещението, който разбираше както астрономическите изменения, така и физическите промени, на които ставаха свидетели. — Знаехме, че триенето с атмосферата ще предизвика загряване на газовете, но не и в такива мащаби.
— Няма да избухне, надявам се? — попита рязко президентът. Нервите на всички бяха изопнати до краен предел. Срещите пред холотеатъра се редяха една след друга, със съвсем кратки почивки. И така беше от две седмици.
— Със сигурност няма, сър — успокои го Дез Йейтс. — Щом не успяхме да възпламеним облака с 8,2 гигатона ядрени оръжия, не вярвам да се случи сега.
Президентът кимна и каза:
— Да видим какво дават новинарските канали.
Холотеатърът угасна и на стената блеснаха няколко монитора, показващи различни телевизионни предавания от целия свят.
Дез Йейтс погледна екрана, на който се виждаше покрит със сняг град. Отдолу пишеше „Калкута“. Президентският съветник също бе извърнал очи към един от екраните и умната електроника, а стаята бе засякла накъде е насочено вниманието му и вече прехвърляше към него звуков сигнал, който да не бъде улавян от останалите. Същото важеше за всеки от присъстващите.
Картината от Калкута започна да се променя — снегът се обагри в червено, а небето над града взе да става алено, Йейтс погледна съседния монитор — там се виждаше замръзналият залив на Сидни, над който се извисяваше добре познатата сграда на операта. Ледовете в залива също започваха да се оцветяват в червено.
— Дръжте се здраво един за друг — нареди Чарлз Ходжисън. — Няма да стоим навън повече от няколко минути.