Намираха се пред най-горния изход на бункера. Един от помощниците на писателя вдигна капака и през процепа нахлу сняг и вледеняващ вятър. Пред погледите на доброволците се разкри покритият със сняг атол и ниските, окъпани в червено сияние облаци.
— По-живо — подвикна Ходжисън и ги поведе през снега. — Не е изключено нашият гост да реагира на личен призив.
Всички членове на групата бяха облечени в арктически екипи и носеха маски. Щом стигнаха билото, Ходжисън спря и разпери ръце. Привържениците му се подредиха от двете му страни и последваха примера му.
— Посрещаме те с добре дошъл — извика Ходжисън към небето, от устата му излизаха гъсти кълбета нара.
— Посрещаме те с добре дошъл — повториха останалите и също разпериха ръце, надяваха се това да увеличи шансовете за установяване на „пряк контакт“.
— Не ти желаем злото — извика Ходжисън към червените облаци. — Моля те, кажи ни какво искаш. И ела с мир.
— Ела с мир — повториха останалите.
Внезапно на билото се появиха два снегомобила и се приближиха към групичката.
Водачът на първия спря до Ходжисън и изключи двигателя.
— Всички предаватели са поправени, сър Чарлз. Подсилихме антените, за да не паднат пак.
Ходжисън погледна към плътните червени облаци, откъдето се надяваше да дойде отговорът, и каза:
— Добре. — И потупа ръкавиците си една в друга, за да си стопли ръцете. — Да се прибираме. Подновяваме предаванията.
Три дни след като предният край на космическия облак осъществи първото си съприкосновение със земната атмосфера, Дез Йейтс пак беше в командния център и гледаше холографското изображение на ексцентричната траектория на облака през открития космос и Слънчевата система.
Последните картини, които бяха получили от далечните сонди, показваха, че Земята е погълната напълно от облака. Камерите, разположени на повърхността в различни райони на планетата, излъчваха неизменната картина на зимен свят, несекващ снеговалеж и вледеняващ вятър. И всичко това озарено от зловещо червеникаво сияние. Нощем топлината, получена от триенето на частиците на облака с горните слоеве на йоносферата, пораждаше неоновосиньо зарево като от гигантска ултравиолетова лампа.
В момент като този членовете на изпълнителния комитет нямаха никаква работа, освен да гледат репортажите по телевизията, излъчвани от различни новинарски центрове, преместени в подземни бункери в различни части на света.
За президента обаче работата не бе приключила. На плещите му тежеше нелеката задача да координира действията на всички останали скривалища, да поддържа връзка с ръководителите на други страни и да е в крак с промените.
Старши офицери от Пентагона ръководеха смяната на военните части, намиращи се на повърхността и осъществяващи охрана на важни обекти. Снабдителните операции все още не бяха преустановени. Големите летища, обслужвани от инженери на военновъздушните сили, работеха, въпреки че температурите бяха слезли до долната граница за нормална работа на машините.
В големите градове по-важните болници бяха организирали свои собствени скривалища, оборудвани с медицинска техника, и продължаваха борбата за живота на пациентите. Най-честата диагноза, която поставяха, бе хипотермия. Американските телевизионни станции, както и всички останали, непрестанно съобщаваха за измрели от измръзване граждани — сега вече те загиваха с хиляди, в резултат първо от потопа, а после от бързо настъпилия студ. Имаше много неща, с които президентът трябваше да се справя.
Дез Йейтс бе единственият, който почти не напускаше командния център. Беше си наумил, че ако успее да направи точен модел на всички сили, въздействащи върху траекторията на облака и промените в скоростта му, ще научи много повече за неговия вътрешен строеж и динамика. А това можеше да ги отведе до начина за решаване на ужасяващата криза.
С помощта на директора на командния център и на няколко поредни смени дежурни офицери и специалисти от различни области, както и дузина астрофизици от НАСА, той бе картографирал гравитационните полета на всички региони, които бе прекосил облакът. Въведе данните в компютрите, за да опита да определи кои са силите, оказващи влияние върху посоката и скоростта му. По такъв начин се надяваше да разкрие източника на реактивната му сила.
На пръв поглед поведението на облака изглеждаше почти хаотично. През първите няколко месеца от приближаването му към Слънчевата система той се бе подчинявал съвсем акуратно на законите на гравитацията, но после, изглежда, бе започнал да реагира на някаква друга, непозната сила.