Дез Йейтс и Бил Дънкан бяха в командния център. Веднага след като Бил подхвърли идеята за радиовълните, Йейтс помоли помощниците си от НАСА да се заемат с проектирането на модел на всички познати радиопредавания в слънчевата система и в околния космос.
— Но, професоре, това ще отнеме часове — възрази един от дежурните офицери.
В края на краищата обаче идеята на Бил се оказа истински пробив, въпреки че я осъществиха след огромна по обем работа при създаването на симулацията. Астрономите от НАСА поискаха помощ от другите научни екипи, които се намираха в убежището, и въведоха в компютърната симулация цялата информация относно радиоемисиите на слънцето, всички предавания от Земята, орбиталните и космическите станции, телескопите в открития космос, сондите, космическите кораби и лунните и марсианските станции.
Първият опит се оказа провал, тъй като облакът се насочи към Слънцето веднага щом наближи границите на системата.
— Елиминирайте естествения слънчев радиофон — нареди Йейтс. — И да пуснем модела отново.
При втория опит сивата холографска маса на симулирания облак приближи триизмерния модел на слънчевата система по абсолютно същата траектория, по която го бе направил истинският облак. После промени посоката си към Марс — точно както бе направил облакът.
На този етап Йейтс нареди да спрат симулацията и поиска данни за радиопредаванията от Марс — от базата и изкуствените спътници.
— Вижте, облакът промени курса си към Марс веднага щом там се появи нарастваща радио активност — посочи той. — Дори незначителните отклонения в траекторията му съвпадат с редовните предавания на радиотелескопите.
След това симулацията бе пусната отново и всички наблюдаваха като омагьосани как облакът доближава първо Марс, после заобикаля Слънцето и се насочва към Земята.
— Изглежда, е чувствителен, едновременно към гравитационни и модулирани радиосигнали — заяви Йейтс, след като пуснаха симулацията над десет пъти. — Но най-вече го привличат изкуствени радиосигнали — а ние все още изпращаме такива, освен това поддържаме постоянен радиотрафик между телевизионните и радиопредавателни станции. Земята вероятно свети като коледно дръвче в този спектър!
В херметически изолираното скривалище на, „Ню Йорк Таймс“ процесът на събиране и разпространение на новини съвсем не беше замрял. Но напоследък се усещаше сериозен недостиг на „репортери на място“ и телевизионни екипи, а също и на гости в студиото, които да правят коментари. Налагаше се журналистите да канят свои колеги, сякаш бяха експерти — но от това не излизаха никакви новини.
Управата на „Ню Йорк Таймс“ бе възложила на Рандал Тейт да осигурява ежедневни половинчасови репортажи за движението на облака и условията на повърхността — репортажи, които след това се повтаряха на всеки два часа. Но въпреки затрудненията Тейт нямаше никакво намерение да се отказва. Той бе сформирал малък сплотен екип и събираше откъслечни съобщения и картини от целия свят, за да сглоби и оформи предаването си.
Навън температурите продължаваха да падат драстично, тъй като все по-малко слънчева светлина проникваше през завесата на облака, който сега бе обгърнал планетата напълно. Навсякъде валеше неспирен сняг, реките бяха замръзнали, дори океанската повърхност се покриваше с лед.
Както бяха прогнозирали учените, промените предизвикаха нарастване на сеизмичната активност. Въпреки относително ниската си плътност гравитационната маса на облака вече започваше да променя и нарушава крехкото равновесие на земната кора и земната мантия. Силни трусове разтърсиха градове като Сиатъл и Окланд, подводните земетресения вдигнаха огромни вълни, които щяха да предизвикат ужасяващи разрушения по крайбрежията от Япония до Чили, ако не беше леденото покритие. По протежение на така наречения Огнен пръстен, заобикалящ Тихоокеанския разлом, изригваха вулкани. Но по-голямата част от населението на Земята вече се бе преместила в скривалища и тези изригвания не причиниха сериозни човешки жертви, каквито щеше да има при нормални условия.
За щастие световната информационна мрежа — лазерна, кабелна, радио, микровълнова и подземна — все още функционираше добре. В по-голямата си част бе изградена преди близо сто години, с идеята, ако се наложи, да издържи дори атомна война.
— Говори Рандал Тейт, репортер на телевизионен център „Ню Йорк Таймс“ — четеше кореспондентът пред камерата поредния си репортаж. — Американската метеорологическа служба съобщава, че земната атмосфера е започнала да губи част от кислородното си съдържание. В много части на света вече е трудно да се диша без помощта на кислород на височина над 2000 метра. Учените съветват населението да не напуска убежищата си.