Продуцентът превключи на картина, предавана от телевизионната централа в Сан Франциско. Виждаше се скованият от снегове град и дим, който се издигаше от един от централните хълмове.
— Сан Франциско бе разтърсен от втори тежък трус за последните шест дни — четеше Тейт. — Земетресението е с магнитуд шеста степен по скалата на Рихтер, но няма съобщения за загинали или тежки разрушения. Силни земетресения са били засечени в Мексико Сити и Истанбул.
Следващият кадър бе на сламени колиби в заснежена савана.
— В Африка милиони хора умират от пневмония, хипотермия, измръзване и глад. В най-бедните региони няма почти никакви запаси от храна, нито възможност да се построят укрития. Службите за оказване на помощ са преустановили дейността си поради извънредните обстоятелства. Очаква се смъртността сред местното население да продължи да нараства.
— Сигурен ли сте, че няма грешка? — попита президентът. — Че няма никаква вероятност изчисленията ви да са сбъркани?
Максуел Джарвис седеше в центъра на извитата като подкова маса в командния център, заобиколен от членовете на изпълнителния комитет, представители на Обединеното командване и съветници от Белия дом, между които и професор Бил Дънкан. Погледът му бе вперен в Дезмънд Йейтс.
— Никаква — потвърди Дез Йейтс. Стоеше до холотеатъра, на който вече бе демонстрирал симулирания модел за движението на облака. — След като професор Дънкан предположи, че облакът може да се привлича от радиовълни, ни бяха нужни само два опита, за да получим този резултат. Нещо повече, сега вече сме сигурни, че облакът се привлича от изкуствени радиосигнали, породени от електронна или цифрова техника.
— И каква може да е причината за това? — попита намръщено Джарвис. — Как е възможно облакът да се привлича от специфични човешки радиосигнали?
— Нямам представа, сър — призна Йейтс. — Следващата ни задача ще е да се опитаме да открием причината. Смятаме да преработим симулирания модел така, че да е чувствителен към определен спектър от радиовълните, и да видим кои от тях предпочита.
— Е, какво пък, добра работа — кимна Джарвис. — Много добра. — И се обърна към другия край на масата. — Професор Дънкан, какво ви накара да смятате, че облакът може да е радиочувствителен?
Бил почувства, че всички погледи се втренчват в него. Въпреки извънредните обстоятелства все още се чувстваше някак странно, че се намира тук, в този бункер, заедно с президента на САЩ, с когото се бе запознал само преди час.
— Просто ми хрумна, сър — призна той. — Предполагам, че е защото съм работил доста време с радиосигнали и те ми бяха на ума.
— Много добре — повтори Джарвис и огледа останалите. — И какво ще правим сега, след като проклетото нещо се привлича от радиосигнали?
Присъстващите се спогледаха.
Йейтс се покашля многозначително и заяви твърдо:
— Трябва да се опитаме да преустановим всички радиопредавания на Земята и в тази част на Слънчевата система. Облакът се насочи към нас веднага щом сигналите на Марс утихнаха и ние се превърнахме в най-примамливата цел. Трябва да изключим всички източници на Земята и да се надяваме, че той ще си продължи по пътя.
— Възможно ли е това? — попита президентът специалистите по комуникации.
— На теория да, сър — потвърди директорът на НАСА Рой Уилкокс. — Част от хората ми работиха заедно с професор Йейтс и са в течение на нещата. Въпросът е как да прекратим комуникациите от останалата част на света?
— Сър, не можем да спрем всички радиопредавания — намеси се началникът на Обединеното командване генерал Томас Николс. — Целият свят разчита на радиовръзката за размяна на сведения. Всеки самолет, всеки кораб, всяка кола, джобните ни комуникатори, дори домашните телефони — в наши дни всички използват радиовълни. Всички наши оръжейни системи се управляват по радио, както и спътниците, навигацията, военните и гражданските съобщения, интернет, частните, домашните и персоналните информационни мрежи. Дори консервите с боб в супермаркетите са свързани чрез радиосигнали със системата за стоков контрол. Обществото не може да функционира без радио.