Генералът тъкмо си поемаше дъх да продължи, когато Джарвис го прекъсна.
— Благодаря, генерал Николс. Но в наше време обществото и без това не функционира нормално, нали? Как ще се отрази на нашата бойна готовност едно такова преустановяване на радиопредаванията?
Генералът повдигна рамене.
— Не толкова зле, колкото на останалите сектори. Разполагаме с резервни кабелни връзки до всички стратегически постове и центрове за управление на ядрените оръжия.
— А как стои въпросът със съобщенията между правителствените служби? — обърна се Джарвис към държавния секретар Колвил Джаксън.
— Ние също имаме наземна връзка до всички по-важни посолства и военни щабове на чужди държави — докладва Джаксън. — Доколкото знам, тази система е била изградена преди доста години и се поддържа в изрядно състояние, в случай че радиовръзката бъде прекратена при терористична атака или поради други причини. Предполагам, че ако обясним на другите правителства какво възнамеряваме да направим, те също ще се съгласят да спрат радиоемисиите си.
— Господин президент? — намеси се Дез Йейтс. — Не мисля, че ще имаме време да обсъждаме този въпрос с останалите правителства. Първо, те всички си имат своите проблеми по опазване живота на населението в една извънредно тежка обстановка. Второ, може да поискат да създадат свои модели и симулации, за да проверят нашите твърдения, а това ще отнеме много време — седмици, дори месеци, и дори след това няма да е сигурно, че всички ще се съгласят. Но ние нямаме седмици и месеци. Ако тази криза продължи повече от пет седмици, Земята ще се лиши напълно от атмосферно покритие.
Възцари се мъртвешка тишина.
— Но нали твърдяхте, че облакът може да си тръгне веднага след като бъдат прекратени всички радиосигнали в околностите на Земята? — попита президентът.
— Напълно е възможно, ако наредим на „Дружба“ да започне да предава сигнали — отвърна Йейтс. Вълнението в гласа му подсказваше, че тази идея тъкмо му е хрумнала. — Корабът в момента пресича орбитата на Плутон и се насочва към външните граници на Слънчевата система. Разполага с толкова силни предаватели, че може да симулира дори земния радиофон. — Всички погледи бяха втренчени в Йейтс. — Оборудвахме го с достатъчно мощна апаратура, за да може да потърси връзка с изонийците още докато се приближава към планетата — продължи Йейтс. — На борда има невероятно количество архивни материали, телевизионни новини, всякаква полезна информация, която би могла да е от интерес за изонийците. Достатъчно е да извърне антената си към Земята и да включи предавателите си.
— Хъм, звучи ми като доста рисковано начинание — бе коментарът на генерал Томас Николс.
— Доказахме, че облакът е радиочувствителен — той се ориентира към радиопредавания — настояваше Йейтс. — „Дружба“ вече лети със скорост от 2,8 милиона километра в секунда — може би ще успее да подмами облака след себе си и да го изведе извън пределите на Слънчевата система. Ако не друго, заслужава си поне да опитаме.
Максуел Джарвис замислено каза:
— Професор Йейтс е прав. Трябва да направим нещо, та дори да е рисковано. Въпросът е как да прекратим всички емисии, без да преминаваме по обичайните дипломатически канали?
— Струва ми се, че Пентагонът има решение на този въпрос — обади се полковник доктор Ото Крамър и се изправи.
15.
— Агент Бъртън, искам веднага да напуснете поста си — нареди директорът на КМС Морт Яфе. — Прехвърлете се незабавно в убежището под Сентръл Парк. Но бъдете внимателна: получихме доклади, че по улиците върлуват мародери.
Сали Бъртън смъкна кислородната маска от лицето си и каза в комуникатора:
— Слушам, сър. Погрижила съм се всички важни системи да бъдат изключени.
Прекъсна връзката и вдигна тежкия пожарогасител, който бе оставила до бюрото. Отвън, в централния офис, гореше голям огън. Сали бе изключила противопожарната система, беше разместила паркета и бе запалила огън направо върху бетонната плоча, за да се грее. Подхранваше го с всякакви подръчни материали. Преди три часа електрозахранването на сградата бе изключено. Службата разполагаше с резервни генератори, които веднага се бяха задействали, но се оказаха твърде маломощни, за да поддържат отоплителната инсталация.
Сали незабавно се свърза с убежището на КМС във Вашингтон и докладва за промяната в обстановката. Малко след това прекият й началник я освободи от поста. Беше запалила огъня, докато очакваше да получи от него потвърждение. На едно от бюрата бе подредила цялото си снаряжение — яркооранжево арктическо облекло, снабдено с химически нагреватели, обувки, лицева маска, ръкавици. Военната й раница побираше сгъваема лопата, ледокоп, фенерче, високопротеинови хранителни таблетки, два ката резервно бельо и малко козметични средства. Освен дрехите беше приготвила и снабдения с лазерен прицел трийсет и осемкалибров „Валтер“, образец II, с четири шестнайсетпатронни пълнителя, напълно заредени. Имаше също така два миницилиндъра със сгъстен кислород, достатъчни за около шест часа, бутилка вода и два комуникатора.