Поспря при огъня и около минута се наслаждава на приятната топлина на пламъците. После вдигна пожарогасителя, загаси го и стъпка въглените.
След петнайсет минути, напълно облечена и приготвена, започна да се спуска от трийсет и първия етаж по аварийното стълбище. Въпреки че носеше обувките за сняг и ръкавиците под мишница, имаше чувството, че я очаква дълго и мъчително спускане.
— Сега не е време да обсъждаме кой има право да чуе това й кой не — тросна се президентът на компютърния специалист от Пентагона. — Искам да ми докладвате с какви високотехнологични играчки разполага Пентагонът.
Когато взе думата, Доктор Ото Крамър предупреди, че става въпрос за строго секретна информация. После съобщи на присъстващите, че се касае за нов тип виртуално оръжие, за който не всички от тях имат право да знаят. Президентът обаче се намеси и нареди на Крамър да продължи с представянето на новата виртуална система, известна като „Джеръм“.
— В максимален боен режим Джеръм може да проникне в и да постави под контрол всеки процесор, всеки чип и всяка мрежа в целия свят, която отговаря за управлението на радиопредавания — премина към кратко описание на системата Крамър. — Добре ви е известно, че в наши дни всички радиоинсталации на Земята се управляват от процесори. До няколко дни всеки от тях ще бъде командван от Джеръм. Както генерал Николс вече ви обясни, въпреки това ще сме в състояние да поддържаме връзка с нашите стратегически центрове чрез кабелната мрежа. Но след като Джеръм постигне желания резултат, нито един предавател на Земята няма да може да излъчва в която и да било част на радиоспектъра. До една седмица можем да постигнем пълно радиомълчание.
Присъстващите зашушукаха развълнувано.
Единствено Бил Дънкан почувства как по кожата му полазват ледени тръпки.
„И как ще си възвърнем контрола върху мрежата след това?“ — искаше да запита. Но си даваше сметка, че при извънредни обстоятелства са необходими именно извънредни мерки. Освен това разбираше, че разполагат само с няколко седмици, през които да направят нещо, за да могат да се измъкнат от смъртоносната хватка на облака. Ето защо реши да не дава глас на опасенията си.
— Какво се очаква от мен? — попита президентът.
Ото Крамър отвори една черна папка, извади лист с герба на Щатите и го подаде на президента.
— Сър, ще е необходим вашият подпис под тази официална заповед, преди Джеръм да бъде разгърнат в пълен боен режим.
Президентът вдигна документа и го прочете. След това изгледа тримата генерали, които, представляваха американските въоръжени сили. Те кимнаха един след друг. Джарвис премести погледа си върху членовете на кабинета и съветниците. Един по един присъстващите потвърдиха съгласието си.
Накрая президентът се взря в Бил Дънкан. Той се опита да избегне погледа му — все пак не беше нито член на правителството, нито официален съветник и нямаше нужда да изразява мнение. Зачака с надеждата Джарвис да се обърне към някой друг, но накрая бе принуден да срещне погледа му. Президентът повдигна въпросително вежди.
Бил Дънкан кимна неловко, сякаш някой друг вътре в него бе взел решението.
— Добре тогава — заяви президентът. — Ще подпиша, но искам да ми дадете дванайсет часа, за да разговарям с ръководителите на най-големите държави. Щом възнамеряваме да пратим това оръжие в мрежите им, трябва да знаят поне какво правим и защо.
Взе писалката и се подписа. Един от съветниците застана до него и положи Големия печат на Съединените американски щати върху подписа на президента.
Затруднена от дебелите дрехи и тежката раница, Сали изгуби двайсет минути, докато слезе на първия етаж. Когато най-сетне стигна в преддверието, включи вътрешното отопление на костюма, обу тежките обувки и си сложи маската. Вече бе готова за хапещия студ отвън. Точно преди да напусне офиса, термометърът я осведоми, че навън е минус двайсет градуса по Целзий.