Правителството на Съединените щати вече бе изяснило позицията си. Администрацията несъмнено бе ядосана от начина, по който бяха действали ръководните органи на института. Белият дом и Пентагонът не бяха никак доволни от „липсата на патриотизъм“ — едно толкова важно сведение да не бъде представено първо на родната страна, както се изрази в телефонен разговор с директора на института държавният секретар. На Джаксън му се наложи да му припомни вежливо, че СЕТИ е международна организация и е свързана по-скоро с ООН, отколкото със страната, където се помещава институтът. Разговорът приключи в хладен тон.
Йейтс се постара всяка криптографска лаборатория да подпише споразумение, според което сведенията, придобити при дешифриране на сигнала, се явяват обществена собственост. Но въпреки това не преставаше да го измъчва съмнението, че правителствените лаборатории ще предпочетат да ги запазят в полза на военните.
От лабораториите продължаваше да постъпва един и същи отговор: според криптолозите сигналите се базирали на непознати на Земята математични принципи, макар че, ако се съдело по някои от „характеристиките“, те несъмнено носели информация. Но без познания върху чуждоземната радиотехнология, език, софтуерни кодове и дори компютърни системи беше невъзможно да се осъществи и най-малък прогрес.
И докато правителствата гризяха нокти, че не могат да поставят под свой контрол записването и дешифрирането на сигналите, народите изразяваха нескрита радост, че в тази привидно пуста, а може би дори враждебна вселена съществува поне още една разумна, търсеща контакти цивилизация.
Настъпиха съществени промени в сфери като научната фантастика, научната проза, футурологията, астрономията и космологията, доскоро гета, които бързо навлизаха в средите на масовата култура. Сър Чарлз Ходжисън, доайен сред колегите си фантасти, стана неофициалният водач на това ново псевдорелигиозно движение с честите си появи в телевизионни програми, интернет форуми и върху обложките на списанията в почти всяка страна по света. В края на краищата, както обичаше да подчертава самият той, именно негово бе предсказанието за подобен контакт, направено още преди десетилетия.
В чест на знаменателното събитие. Ходжисън бе написал нова книга, „Изонийският прозорец“, която, веднага след публикуването си в мрежата и в книжен вариант, се превърна в бестселър. Малко по-късно започна подготовката за нейното екранизиране.
Някъде по това време, при поредното си участие в едно американско телевизионно шоу, Ходжисън призова последователите си да вземат в свои ръце контакта с чуждата цивилизация.
— Искам през идната седмица всички, които имат радиопредаватели, независимо от тяхната мощност, да изпратят послания на добра воля и мир до планетата Изо — каза той на зрителите. — В момента Земята е в подходяща позиция за радиокомунакиции със съзвездието Водолей и ако хората изпращат ултракъси радиосигнали само на два градуса южно от Пегас, след не повече от петнайсет години изонийците със сигурност ще ги уловят.
Ходжисън определено бе напипал пулса на времето. Из целия свят аматьори радиоентусиасти насочиха антените в приблизителна посока към далечното съзвездие и започнаха да изпращат каквито съобщения им хрумнат. Продажбите на предаватели рязко нараснаха, за радост на търговците и производителите. Небето се изпълни с невидими радиосигнали.
В един караван парк в Уинебаго, Аризона, група ентусиазирани изследователи на извънземните създадоха мрежа от 287 радиопредавателя, които започнаха да излъчват в нощното небе толкова мощни УКВ сигнали, че всички полети от централните щати трябваше да бъдат отклонявани. Накрая полицията принуди ентусиастите да прекратят дейността си.
„Здравейте, хора от Изо — се казваше в съобщенията. — Изпращаме ви миролюбивите си послания от планетата Земя. Елате да ни посетите“.
— От името на народа на Съединените щати, имам честта да ви наградя с Президентския медал за свобода — каза тържествено президент Дон Рандал и стисна ръката на Дез Йейтс.
Почти осемдесет души бяха поканени на церемонията, която се състоя в Източната стая на Белия дом, между тях членове на борда на директорите на СЕТИ и учени от НАСА, но също държавни чиновници и известни политици. Родителите на Йейтс стояха гордо най-отпред, докато репортерите запечатваха историческия миг.