Като федерален агент Сали имаше солиден опит в боравенето с огнестрелни оръжия, макар да не можеше да се похвали, че това й е любимото занятие. Беше преминала всички необходими курсове. Простреля приближаващия се два пъти и отново се обърна към първия нападател. Той беше приклекнал неподвижно на няколко крачки от нея. Сали насочи пистолета към другите двама. Те също не помръдваха. Никой не направи опит да помогне на падналия си другар, който лежеше по очи сред бързо разширяваща се локва кръв.
Без да сваля пистолета, Сали заотстъпва между две изоставени коли. Смъкна ръкавицата на лявата си ръка, бръкна в един от външните джобове, извади пакет с протеинови таблетки и го хвърли в снега. В мига, когато пакетът тупна в краката на тримата, те се сборичкаха за него.
Сали затича, колкото й позволяваше снаряжението, към следващата пресечка. Хвърли поглед назад и видя, че тримата нагъват лакомо таблетките. Обаче не сваляха погледи от нея. За миг тя се подвоуми дали да не ги застреля, но знаеше, че не е способна на хладнокръвно убийство.
Все така заднешком пое по Бродуей. Едва сега забеляза, че дясната й ръка, с която стискаше пистолета, е измръзнала. Прехвърли го в лявата, а дясната пъхна в джоба на якето. Пое няколко глътки кислород, за да държи ума си нащрек.
Тримата тръгнаха след нея — на няколко десетки крачки. Налагаше се да спира и да оглежда улицата напред, после отново да тръгва заднешком.
„Сигурно чакат да се подхлъзна“ — помисли си, когато излезе пред входа на Медисън Скуеър Гардън.
Този път нападателят изскочи неочаквано иззад една кола и се втурна към нея, пробиваше си пъртина в снега като нападащ носорог. Беше само на двайсетина крачки.
Сали се прицели с лявата ръка и натисна два пъти спусъка. Целеше се в прасеца, но куршумът попадна в стъпалото му. Мъжът падна. Сали продължи да отстъпва предпазливо, лазерният лъч трепкаше наляво-надясно по улицата, за да покаже на останалите преследвачи, че ги държи на мушка.
Следващото кръстовище беше с Пето авеню, което водеше право към Сентръл Парк и мястото зад стария хотел „Плаза“, където се намираше тайният южен вход за правителственото скривалище.
Тримата продължаваха да я преследват, но бяха изостанали още малко. Простреляният се бе изправил, куцаше. Дочака другарите си и се опря на рамото на един от тях.
Сали използва тази възможност, за да прехвърли пистолета от замръзналата си лява ръка в дясната. После продължи бавното си отстъпление, като внимаваше да не попадне върху хлъзгав участък. От време на време пускаше по някой предупредителен изстрел към тъмнината.
Виртуалният транспортен център в недрата на Канкътската планина бе претърпял съществена промяна. Съобщиха на Бил Дънкан, че дешифрирането на сигналите от облака ще бъде преустановено за известно време, докато не приключат с разполагането на Джеръм в мрежата. След официалното разрешение на президента компютърната личност бе освободена от всички ограничения, които я обвързваха със системите в Бойния център, и сега можеше да се прехвърли необезпокоявана в мрежата. Задачата, която поставиха на Джеръм, бе да си осигури достъп до всички процесори, командващи радиопредавания, и да преустанови дейността им.
В помещението сияеха множество лазерни екрани, подредени от пода до тавана. Пред всеки стояха по няколко учени или военни и следяха данните.
Доктор Ото Крамър, който по право бе ръководител на тази операция, седеше в центъра на подиум с няколко въртящи се кресла. Зад него се бе настанил професор Бил Дънкан в ролята си на специално поканен наблюдател.
— Ще видиш, че ще ти хареса, Бил — каза Крамър. Един дигитален часовник в ъгъла на централния монитор отброяваше последните секунди. — До момента имаме само симулирани изяви на Джеръм. Това ще е бойното му кръщение.
— Обектът е в мрежата — докладва един от офицерите.
— Това е реалновременен дисплей, който показва броя на процесорите, до които е достигнал Джеръм — обясняваше Крамър, докато сочеше екрана. Ако можеше да се вярва на цифрите там, само за няколко секунди, след като бе прехвърлен в обществената мрежа, Джеръм бе преодолял защитата на стотици милиони процесори.
— Докато се мести, Джеръм непрестанно създава свои двойници — продължи с обясненията Крамър.