В същия миг забеляза няколко тъмни фигури, стаени в сенките на тясната уличка. Намираха се на петнайсетина метра от нея, но се бяха разпръснали, за да не бъдат лесна цел.
Сали пусна лопатата, свали си дясната ръкавица и посегна към пистолета. Почувства мрачно задоволство при мисълта, че си бе направила труда да постави нов пълнител, докато крачеше по Пето авеню.
Щом лазерната светлинка на мерника затрептя в краката на непознатите, те заковаха на местата си. Тя се извърна към другата пряка и там също зърна няколко души. Осем или девет — и се приближаваха предпазливо.
Сали местеше оръжието от едната група към другата, лазерният мерник описваше неравни линии по снега. Тя се наведе, вдигна лопатата и отново заблъска с нея по желязната врата. Сетне, тъкмо когато най-близкият от нападателите се готвеше да се хвърли към нея, пусна лопатата, сграбчи оръжието с две ръце и дръпна спусъка. Куршумът попадна право в главата на непознатия и той се преметна по гръб в снега.
Тя бързо извъртя оръжието към втората група и отново натисна спусъка. Този път уцели нападателя в гърдите.
Изведнъж я завладя гняв и отчаяние. Обърна се и пусна три куршума право в металната врата. Чу се свистене на рикошети, но вратата дори не помръдна.
Сали отново се огледа. И двете групи нападатели се бяха стаили в мрака. Изведнъж в рамото я удари тежък камък, друг профуча покрай ухото й. Тя се извърна рязко и успя да зърне една ръка, която се подаде за миг иззад купчина покрити със сняг празни консервени кутии.
Следващият камък удари вратата над главата й и Сали инстинктивно погледна нагоре. Едва сега забеляза две пригодени за всякакво време видеокамери, закрепени над вратата. Бяха насочени право към нея.
Бръкна в джоба на якето си и извади безполезния комуникатор. Още един камък я удари по рамото, втори изтропа над: нея, отскочи от стената и я забърса.
Тя погледна към уличката. Вече не се съмняваше, че преследвачите й са сменили тактиката си. Възнамеряваха да я дразнят с камъни, докато не изстреля всички патрони.
Пусна един куршум към купчината кутии, обърна се, отвори комуникатора и вдигна пропуска върху капачето право към обектива на камерата.
— Аз съм федерален агент — извика с всичка сила. След това си смъкна маската и качулката. — Имам пропуск за това скривалище с шибания подпис на президента!
Още един камък я удари по рамото и тя се извърна и приклекна, протегнала ръце напред, както я бяха учили по време на заниманията по стрелба. Стреля още два пъти, броеше наум патроните, които оставаха в пълнителя.
Изведнъж прозвуча оглушителен сигнал, последван от хидравлично свистене, и вратата зад гърба й плавно се отмести.
Блесна ярка светлина, през отвора нахлу топъл въздух. После се показаха двама морски пехотинци, последвани от още шестима — заеха позиция пред входа, насочили оръжията си на всички страни. Тъмните фигури панически побягнаха.
— Я да го видя този пропуск — каза някой зад гърба й.
Сали се обърна. До нея стоеше лейтенант от морската пехота, също в пълно бойно снаряжение и с преметнат през рамото автомат.
— Преди малко изчезнаха всички радиовръзки — обясни той, докато разглеждаше пропуска й. — Съжалявам, че ви накарахме да чакате, агент Бъртън.
— Както виждате, всеки нов процесор, до който се добира Джеръм, му позволява да си върши работата още по-бързо! — обясняваше възторжено доктор Ото Крамър, докато гордо следеше прогреса на своето протеже на сребристия екран.
До него се бе изправил Бил Дънкан, все още изпълнен със съмнения относно приложението на този военен супервирус.
След като бе разгърнат в пълен боен режим, Джеръм атакува всички компютри, управляващи и отговарящи за контрола на радиопредаватели. От началото на операцията бяха изминали седемдесет и два часа. Вече се бяха сменили деветима дежурни, но Крамър и Бил Дънкан присъстваха почти постоянно. Един по един големите радио– и телевизионни предаватели бяха заразени с вируса и после изключвани. В началото Джеръм се ориентира към военните и граждански обекти на територията на Щатите, после към техните близки съюзници, и след като завладя милиони процесори в Северна Америка и Европа, се зае с останалата част на света. В списъка на целите му фигурираха не само военни и цивилни компютърни мрежи, но и всички персонални комуникатори и телефони, милиарди миниатюрни микропроцесори и радиоелектронни прибори, използвани от фирми, фабрики, складове, превозни средства и домакински уреди. Сред тях бяха и електронните ключалки за врати, бойлери, радиатори на коли, датчици на сгради, медицинска апаратура, дори консервите по рафтовете в супермаркетите, детските играчки, устройствата за проследяване на домашни любимци, автоматичните системи за контрол на трафика и милиони други подобни. Цялата Модерна мрежова система на съвременната цивилизация бе запокитена десетки години назад — почти в края на двайсети век.