След този забележителен успех безбройните превъплъщения на Джеръм се насочиха към далеч по-трудното предизвикателство на неприятелските средства за комуникация и командни мрежи — системи, за които Пентагонът разполагаше със съвсем оскъдна информация. Въпреки че всички правителствени ръководители бяха информирани за намеренията на американците, тези добре охранявани, свръхподсигурени системи се оказаха много по-трудни за проникване.
— Търпение — промърмори Крамър, когато един от помощниците му изрази на глас тревогата си от забавянето при преодоляването на руската военна компютърна мрежа, която продължаваше да упорства срещу атаките на няколко милиона вируса.
Само след три часа тя също се предаде, както и останалите военни инсталации.
Същевременно други разклонения на Джеръм се заеха с много по-леката задача да обезвредят комуникационните спътници около планетата и дори тези на повърхността на Луната. Останаха да действат само разположените в открития космос телескопи и сонди, които продължаваха да излъчват картина от напредването на облака през Слънчевата система. Космическият кораб „Дружба“ естествено също бе пожален. Той вече се намираше далеч отвъд орбитата на Плутон и след като продължително време бе използвал своя термоядрен двигател „Орион“, се отдалечаваше със скорост от почти седем милиона километра на ден.
— Да видим какво е положението със самия Джеръм — предложи Крамър и кимна на един от помощниците си.
Централният холотеатър се озари от светлина и се появи фигура, която Бил познаваше добре от съвместната им работа. Но сега образът на студента от Източния бряг бе изчезнал и на негово място стоеше по-възрастен и суров мъж, който би могъл да е по-големият брат на Джеръм. Беше с бойна униформа на лейтенант от морската пехота и дори носеше и преметнат през рамо автомат.
— Преценихме, че новият му облик по-добре съответства на бойния режим — обясни Крамър, забелязал объркването на Бил Дънкан.
Джеръм вдигна ръка, отдаде чест и каза отсечени:
— Лейтенант Джеръм, сър, разрешете да доложа. Радвам се да ви видя отново, професор Дънкан.
— Как се справяме, Джеръм? — попита Крамър. — Колко радиопредавания успя да заглушиш?
— Сър, на този етап държа под контрол 94,1 процента от световните радиопредаватели — обяви Джеръм, застанал мирно. — Непрестанно следим ефира, в случай че се появят такива, за които не ни е известно.
— Добра работа, лейтенант — доволно каза Крамър. — Продължавай в същия дух.
— Слушам, сър — отвърна холограмата и отново отдаде чест. След това изчезна.
— До полунощ ще приключим с тази задача — каза Крамър все така доволно.
На двеста метра източно от тях президентът Максуел Джарвис, членове на изпълнителния комитет и множество съветници се бяха разположили в командния център, за да изслушат доклад за придвижването на облака към планетата. Професор Дезмънд Йейтс бе единственият, който стоеше прав.
— В момента са изключени почти всички радиопредаватели на повърхността на Земята — започна той. — Това означава, че цялата информация се предава единствено по кабелна връзка. Ето защо не разполагаме с картини, нито с графики, които да ви покажем. — Той прелисти няколко страници и се върна към началото на доклада. — От няколко дни всички земни океани са замръзнали. В началото бяха покрити само с повърхностен слой лед. Тъй като нямаме връзка с океанографските изследователи, не знаем каква дълбочина е достигнало леденото покритие. Ако се съди по последните картини, които получихме от големите телевизионни станции, преди сигналите им да бъдат заглушени, по повърхността на планетата не се наблюдава никакво движение — само правителствените и военни летателни апарати все още са в състояние на функционална готовност. Прекратени са всякакви други транспортни връзки. Разбира се, без радарна и навигационна помощ и без въздушен контрол не можем да сме сигурни какво става отвън. — Йейтс се чувстваше малко неловко, че е единственият източник на информация и че не разполага с никакви изображения, които да потвърдят думите му. — Точно преди да бъдат изключени новинарските агенции, успяхме да приключим с анализа на световната информация и смятаме, че до момента Земята е изгубила около десет процента от населението си най-вече в бедните райони на планетата. — Той отново прелисти доклада, отпи глътка вода и продължи с печалните си обобщения: — Температурите на морското равнище са спаднали до двайсет-трийсет градуса под нулата. В планините са дори по-ниски. Има данни за нарастване на вулканичната активност в районите, предразположени към трусове. Ала пак поради липса на връзка със сеизмичните станции нямаме повече информация. Членовете на Американската служба за сеизмични наблюдения, които се присъединиха към нас тук, в Канкът, Съобщават, че уредите им засичат трусове в различни части на планетата. И накрая, Американската метеорологическа служба продължава да извършва наблюдения върху промените на времето също от нашата база и обменя информация по кабелна връзка с други страни. Докладват, че триенето в йоносферата продължава и че земната атмосфера показва белези на разреждане. В някои части на света кислородното съдържание е спаднало с над десет процента. — Йейтс бавно огледа присъстващите. — Тази вечер имам само една снимка, която мога да ви покажа — добави той и отстъпи встрани. Холотеатърът блесна и там се появи изображението на космическия облак: изглеждаше увиснал неподвижно в космоса. Издължената му опашка вече бе напуснала пределите на Слънцето, но от Земята все още нямаше и следа.