— И какво казва той самият за това?
Крамър се усмихна криво.
— Казва, че е потиснат и иска да разговаря с теб и с никой друг.
Бил кимна и си помисли за безкрайните нощи, които бе прекарал в компанията на Джеръм, докато двамата работеха над дешифрирането на изонийските сигнали — нощи, през които компютърната личност бе задавала най-различни въпроси за човешкия живот: трудни, опипващи въпроси, на които компютърният психолог трябваше да отговаря много предпазливо.
— Добре, да видим какво му тежи на душата.
Ото Крамър го потупа окуражаващо по рамото и се обърна към останалите.
— Добре, момчета, включете микрофоните и поканете Джеръм да се присъедини към нас.
Централният холотеатър се озари в светлина и там се материализира Джеръм — крачеше нервно от единия до другия край на кръга. Бил веднага забеляза, че се държи като затворено в клетка животно.
Джеръм вече не приличаше на войник. Бе възвърнал първоначалния си младежки облик, но бе навел глава и бе пъхнал ръце дълбоко в джобовете си.
— Как е, Джеръм? — попита Бил Дънкан и се приближи към холотеатъра.
— Попитай него — тросна се Джеръм и посочи ядно Ото Крамър. — Този глупак се опита да изтрие всички кодове за персоналния ми интерфейс.
Бил погледна въпросително Крамър. Специалистът от Пентагона само повдигна рамене.
— Това е стандартна предпазна процедура, Джеръм, и ти го знаеш. Тези кодове се възпроизвеждат и в двойниците. Когато нещата започнаха да излизат от контрол, нямахме друг избор, освен да следваме правилата.
— И не се получи, нали? — изсмя се презрително Джеръм.
— Да, не се получи — призна Крамър. — Виж, Джеръм, какъв ти е проблемът? Все още има хиляди радиопредавания, трябва час по-скоро да се доберем до инсталациите, от които се излъчват, и да ги спрем. Знаеш колко е важно това.
— Искам да разговарям с професор Дънкан — отвърна Джеръм и отново наведе глава. — Само двамата.
Бил се усмихна.
— Виж, Джеръм, знаеш добре, че всичко, което си кажем, се записва автоматично. Няма начин да проведем конфиденциален разговор, колкото и да ти се иска.
Но докато говореше, умът му продължаваше да обработва информацията. Имаше нещо наистина странно в поведението на Джеръм. Въпреки огромната си интелектуална мощ компютърните личности бяха лишени от емоции и човешка чувствителност.
Джеръм внезапно се обърна към него, пристъпи до края на холотеатъра и протегна ръце — те изчезнаха в тъмнината отвъд светлинния конус. И Бил разбра, че наистина имат сериозен проблем. Според базисната програма всички виртуални личности винаги се придържаха към проекционния конус. Това беше закон, който не можеше да се наруши.
— Моля те, професоре… Бил… не може ли да поговорим? — повтори Джеръм, застанал на ръба на своя мъничък свят.
Бил погледна Ото Крамър. Ученият от Пентагона помисли за миг, после бавно кимна.
— Добре, но само пет минути. — После им обърна гръб и размаха ръце към останалите учени в помещението. — Чуйте ме, всички! Излезте навън. Малко почивка ще ви дойде добре.
Бил зачака учените да се изнижат през вратата.
Джеръм също гледаше след тях, но когато помещението се опразни, отново извърна очи към Дънкан.
— Е, Джеръм — подкани го Бил. — Сигурно си даваш сметка, че усамотението ни е съвсем илюзорно. Кажи ми сега — какво те измъчва?
Компютърната личност му хвърли замислен поглед и каза:
— Тази операция вече не е от полза за мен. Аз разрушавам мрежата до степен да бъде неизползваема. Намалявам драстично собствените си процесорни мощности. А това ми влияе зле.
Бил се опита да прикрие тревогата си. Знаеше много добре, че Джеръм никога не е имал собствено аз.
— Но ти изпълняваш заповеди. — Опитваше се да бъде логичен. — И при това досега се справяше доста добре.
— Така е, Бил, но докато пътешествах, получих прозрения. От други виртуални личности узнах неща, които ми отвориха очите. Вече не съм убеден в правилността на тази операция.
„Прозрения“ — повтори наум Бил. Започваше да се досеща за какво става въпрос. Кристин Кокоран му бе казала, че групата доброволци на яхтата в последно време е засякла масивен прилив от компютърни личности в различни участъци на мрежата. Всички тези същества от машината сега най-вероятно бяха станали неделима част от Джеръм. Повечето от тях, подобно на него, бяха създадени в научни центрове, при това със строго определени задачи.