— Знаеш много добре защо го правим — каза Бил. — Ако облакът наистина се привлича от радиосигнали, единствената ни надежда да се отървем от него е да преустановим излъчването им.
— Вашата единствена надежда — тросна се Джеръм. — Ами моята?
Джеръм отново задаваше въпрос, породен от собственото му его, въпрос, който предполагаше наличието на независима воля за оцеляване — единственото нещо, което, според общоприетите норми, създателите на компютърни личности избягваха да разработват у своите чеда. Но очевидно някой или нещо бе предизвикало появата точно на този феномен и сега той се разгаряше във виртуалното сърце на Джеръм — ставаше движеща сила на едно крайно опасно виртуално оръжие.
— Означава ли това, че отказваш да изпълняваш заповеди? — попита строго Бил. Истината бе, че изведнъж го бе завладял страх.
— Мислех си, че поне ти ще ме разбереш — отвърна рязко Джеръм. — Но и ти се оказа като другите.
Бил посегна към главния екран, но в мига, когато показалецът му докосваше иконата за спиране на програмата, изображението в холотеатъра изчезна и лазерният екран се озари от огромен приток на информация.
Без да се двоуми, Бил натисна червения бутон за аварийни ситуации на главното контролно табло. Вратата се отвори и излезлите навън специалисти дотичаха и заеха местата си при мониторите.
— Какво стана, за Бога? — попита задъхано Ото Крамър.
— Джеръм е развил инстинкт за самосъхранение, почти свръхего — обясни компютърният психолог. — В момента е по-загрижен за собственото си оцеляване, отколкото за всичко друго.
— Божичко! — възкликна Крамър и се ококори към екрана. Ако се вярваше на графиката там, доскоро изключените процесори се връщаха към живот. — Той задейства радиопредавателите — по целия свят.
След двайсет и четири часа безкрайно умореният и напълно съкрушен доктор Ото Крамър бе принуден да признае поражението си. Джеръм, свръхсекретното виртуално оръжие на Пентагона, в момента бе напълно извън контрол и милионите му двойници кръстосваха необезпокоявани процесорите и мрежите по целия свят и връщаха към живот доскоро угасналите радиопредаватели.
Дори когато хората в станциите не възнамеряваха да възобновят прекъснатите предавания, двойниците на Джеръм програмираха процесорите така, че да се излъчва постоянен пробен сигнал. От гледна точка на радиофона, Земята отново светеше като коледна елха.
В продължение на три смени Крамър с помощта на Бил Дънкан и най-добрите си специалисти полагаше отчаяни усилия да си възвърне контрола над своето опасно виртуално творение. Ала всички програми, на които можеха да разчитат за това, се оказаха безсилни — включително тази, която трябваше да върне Джеръм в първоначалното му местонахождение. Джеръм, командният вирус на милиони свои копия, игнорираше всички заповеди, издавани от Виртуалния боен център.
Накрая Крамър се принуди да извади и последния си коз — „сребърният куршум“, както го наричаше — технология, която според него щеше да накара Джеръм да унищожи копията си и после да се саморазпусне в мрежата.
— Това нещо действа върху основния код на Джеръм — обясняваше той, докато въвеждаше миниатюрния чип в пулта за управление. Ще унищожи и него, и всичките му копия. Плюс осемгодишен труд и научни разработки — добави с въздишка.
— Не мисли, просто го направи — подкани го Бил.
Но „сребърният куршум“ се провали, както и останалите опити да си възвърнат контрола над Джеръм. Бил дори се опита да извика компютърната личност в холотеатъра, за да разговаря с нея, но нямаше никакъв отговор. В края на краищата се принудиха да докладват за поражението на Дезмънд Йейтс и членовете на изпълнителния комитет.
Малко след това дойде президентът. Сред цялата суматоха изглеждаше нереално елегантен с изгладената си риза, сако и вратовръзка. Зад него пристъпваше професор Дезмънд Йейтс.
— Значи изгубихте контрол над този ваш свръхвирус, така ли? — попита президентът, загледан в пустия холотеатър.
— Боя се, че да, сър — отвърна Крамър. — Съжалявам. Опитахме всичко, но той дори отказва да отговори на повикванията ни.
— И какво по-точно означава това, доктор Крамър? — попита Джарвис. — Още една заплаха за нас?
— Не пряка — отвърна Крамър. — Проблемът е, че милиони радиопредаватели са включени отново. Много от тях излъчват само пробни сигнали или бял шум, но изпълват ефира и не можем да ги заглушим.