— И с цялата тази свръхмодерна апаратура не можете да направите нищо, така ли? — попита президентът и кимна към мониторите.
Крамър само унило кимна.
— Какво мислиш, Бил? — намеси се Дез Йейтс. — Последните месеци доста поработи с тази система. Какво може да не е наред?
Дънкан усети, че президентът е втренчил тежкия си поглед в него.
— Хъм. Изглежда, сър, други организации — държавни или корпоративни — също са създали свои изкуствени компютърни личности с много по-големи възможности, отколкото позволяват международните закони. — Той погледна за миг Крамър. — Изглежда също така, че някои от тях са създали свръхинтелигенти изкуствени умове от човешки тип и когато се е слял с тях, Джеръм е придобил техните характеристики, като по такъв начин е еволюирал до независима личност — извън нашия, и на когото и да било, контрол. — Той направи кратка пауза, за да се увери, че следят мисълта му. Президентът и Дез Йейтс кимнаха.
— Причината Джеръм да излезе изпод контрол е, че той подозира, при това напълно оправдано, нашите намерения да му отнемем тази новооткрита сила — продължи Бил Дънкан. — Като изключваме мрежите, ние го лишаваме от новите способности, които е придобил. Някъде в процеса на развитието си той е придобил уменията да оцелява въпреки опитите на доктор Крамър да го унищожи, като следва предварително изградената стратегия за подобни случаи.
— И каква ще е следващата ни стъпка? — попита президентът и отново се обърна към Крамър.
— Ами… — почна докторът, преглътна отчаяно и млъкна. Джарвис почака малко и се обърна към Дезмънд Йейтс.
— Дез, май ще е най-добре да се свържем с останалите правителствени ръководители и да ги предупредим за това. Връщаме се към първоначалния план. Ще ни отнеме доста време, но трябва да ги накараме да изключат предавателите сами.
— Сър? — обади се Бил Дънкан и всички се обърнаха към него. — Имам група приятели, хора на различни постове в МТИ — те са специалисти по обезвреждане на нелегални компютърни системи. Разработили са програми, предназначени точно за случаи като този. Ако мога да се свържа с тях и да ги доведа тук, мисля, че ще успеем да поставим Джеръм под контрол, или поне да го неутрализираме — него и всичките му копия.
— И къде са тези ваши приятели? — попита президентът.
— В скривалища в района на Бостън, сър. Мисля, че знам как да ги намеря.
Президентът помисли няколко секунди, кимна и каза:
— Вземете моя хеликоптер. Открийте тези хора и ги докарайте тук колкото се може по-скоро. Ще са ни нужни седмици, за да убедим останалите ръководители да изключат доброволно радиостанциите си. Ако има някакъв шанс вашите приятели да направят това, което казвате, си заслужава да опитаме.
18,
С помощта на взривове в западния склон на Канкътската планина бяха пробити няколко огромни кухини, които после бяха превърнати в хангари за самолетите и поддържащата техника. Сега вратата на един от тези хангари бе отворена и Бил Дънкан гледаше свирепите ветрове, които духаха над Аризона. Въпреки че бе вече осем сутринта, светът бе окъпан в зловещо червеникаво сияние.
На площадката пред хангара три мощни булдозера с включени светлини разчистваха снега и оформяха кръгла площадка. Вътре огромният хеликоптер на президента вече подгряваше двигателите си и перките му се въртяха бавно, докато техниците приключваха с проверката. Вертолетът бе завързан с въжета за два армейски влекача, готови да го изтеглят навън.
— В зимен режим на работа моят „Сикорски“ може да излети дори при минус трийсет и пет градуса по Целзий — обясняваше Брайън Чандлър, първи пилот на президентския вертолет. — Разбира се, винаги има риск да не успеем да се върнем.
Бил Дънкан, четирима пилоти, четирима навигатори, шефът на техническата група по поддръжката и един сержант от морската пехота се бяха събрали в топлата стая на просторния подземен хангар.
Когато получи заповедта на президента да отлети до района на Бостън, първият пилот предложи да бъдат пратени два вертолета, като вторият да служи за горивен танкер и осигуряваща машина. Това означаваше, че в Канкът ще останат само още два вертолета, но Чандлър настояваше, че това е единственият относително сигурен начин:
— Ще летим без въздушен контрол и по пътя няма удобни места за приземяване — обясни той на шефа на канцеларията на Белия дом. — Не можем да разчитаме, че ще презаредим с гориво по време на пътуването, и ще зависим изцяло от себе си. Най-сигурният начин да върна вертолета на президента е, ако разполагам с втори за поддръжка.