На централния холотеатър бавно се въртеше компютърно генериран модел на земното кълбо, но без облачното му покритие. Върху земната и океанска повърхност бе наложена червена светеща решетка, предаваща реалновремевия трафик в световната информационна мрежа. В развитите страни и на някои места от сушата решетката бе толкова плътна, че почти се сливаше. Втора, полупрозрачна и синя на цвят решетка бе увиснала в пространството над първата — това бяха микровълновите и радиовръзки с многобройния флот комуникационни спътници, които обикаляха около Земята. Картината показваше съвсем нагледно, че въпреки сериозните нарушения в разпространението на електрическа енергия по Земята все още има голям пренос на информация и — което бе по-тревожно — че излъчването на радиосигнали продължава.
— Пипнах те! — извика триумфално Харис Каниф.
— Дами и господа, хвърлете един поглед на Чили и Аржентина!
Бил и Ото Крамър пристъпиха към холограмата и се наведоха над мястото, където блещукаше мрежата на Южна Америка. Голямо черно петно се разливаше бързо върху целия регион, където мрежата угасваше.
— Зная, че ще го оцените като старомодно — продължи Каниф, очевидно се любуваше на работата си, — но току-що изпратих един мутирал Троянски кон на Джеръмовия вирусен профил. Пробива имунната им система и ги кара да се обръщат срещу самите себе си. Губят всички допълнителни характеристики и в края на краищата се връщат към първоначалната си програма. След това почват да изключват радиопредавателите, точно както са били оригиналните им инструкции. Изглежда страшно ефикасно.
— Браво, Харис — рече Бил. — Прати копия на всички и почвайте работа.
Само че не се оказа толкова лесно. След дванайсет часа всички компютърни мрежи в Южна Америка бяха изключени, а радиопредаванията — преустановени. Но когато хакерите пренасочиха атаката си към мрежите в Северна Америка, Европа и част от Азия, мрежовите мостове и връзки започнаха да се разпадат, сякаш някой преднамерено изключваше кабелите, свързващи регионалните и национални центрове.
— Джеръм май се опитва да раздроби мрежата — измърмори Бил. — Но как е възможно да се намира на толкова места едновременно?
— Сигурно се е научил да дублира собствената си личност — каза Пол Левин. — Защото според последните данни от мрежата си имаме работа с девет напълно функциониращи Джеръмовци.
— Прав си. — Бил посочи холограмата. — Виж, създават острови от изолирана мрежа и прекъсват всички връзки с външния свят.
— Прекъснаха и връзките с Европейската мрежа и сега не можем да я атакуваме — добави Левин. — Направиха същото с Близкия изток, Индия, Китай и Япония. — Заобиколи кълбото и изсумтя: — Разделили са дори щатската мрежа на две, източна и западна, без връзка между тях.
— По дяволите, вижте това! — извика Бил и посочи югозападния край на Съединените щати. — Отрязват ни!
Тъмен кръг, около 400 мили в диаметър, се оформяше бавно около Канкътската планинска верига. Пред очите им кръгът постепенно се затвори и в същия миг Кристин Кокоран се провикна от другия край на помещението:
— Изгубихме връзка с мрежата!
Един по един и останалите членове докладваха за същия проблем. Данните на блестящите лазерни екрани изчезнаха.
— Джеръм е започнал да се размножава като пълноценна личност и клонингите му разделиха световната мрежа на девет участъка — каза вечерта Бил Дънкан на Сали. — Освен това прекъсна връзките между тях. И ние останахме без изходи към света.
След няколко неуспешни опита да възстановят раздробената мрежа Бил и хората му решиха да спрат за почивка и да почнат отново на сутринта.
Но Бил така и не успя да заспи. От службата по съобщения му казаха, че ще трябва да чака поне два часа, докато може да използва някой от директните телефони между Аризона и скривалището под Сентръл Парк.
— Съжалявам, но ни предупредиха за сериозен срив на всички информационни мрежи — обясни операторът. — Всички искат да използват кабелните линии.
В края на краищата Бил все пак успя да вдигне Сали от леглото. Тя му каза, че са я настанили в женското отделение, че разполага с малка стаичка и че миниатюрните кухня и баня са на разположение на още четирийсет жени.
— Какво смяташ да правиш? — попита го.
— Не знам — призна Бил. — Единственото решение все пак е да пратим по един човек от групата във всяка от изолираните зони, за да може да действа на място.