— Добре де, какво те спира? Президентският самолет също е скрит при вас в Аризона, нали? Защо не го вземете и не откарате хората до центровете на тези мрежи?
След час Бил и Дезмънд Йейтс чакаха пред президентската спалня. Бил беше изненадан и донякъде дори възмутен от излишния лукс в апартамента на президента. За него това бе просто прахосване на ценни ресурси.
— Добър вечер, господа, или може би добро утро? — каза президентът, щом дойде при тях. Носеше червен копринен халат върху пижамата и въпреки късния час имаше съвсем представителен вид. — Предполагам, става въпрос за нещо важно.
— Важно е — рече Йейтс. — Професор Дънкан може би разполага с решение за задънената улица, в която попаднахме с виртуалното оръжие на Пентагона.
Бил повтори плана, който бе описал накратко на Дез Йейтс преди час.
— Сигурен съм, че ако успея да откарам хората си до тези места и да осигуря достъпа им до центровете, ще се справим с проблема — и ще изключим всички радиопредаватели.
— Но времето… — почна президентът.
— Току-що разговарях с директора на полетите Чандлър — прекъсна го Йейтс. — Той каза, че все още е възможно да се лети. Нямаме обаче много време. Температурите се понижават с всеки ден.
Джарвис изхъмка, после погледна Бил и каза:
— Очертава се доста опасно пътуване, професоре. За вас и за вашите колеги. Съмнявам се, че мога да ви гарантирам поддръжка през цялото време на полета.
— Но това е може би единственият ни шанс, сър — отвърна Бил. — Само така можем да преустановим радиоемисиите и да видим дали от това ще излезе нещо.
— Добре — въздъхна президентът. — Вземете „Еър Форс 1“. Ако дадете на Дез копие от летателния план и приблизителните часове на пристигане, ще предупредя нашите отвъдокеански колеги и ще им обясня за какво става въпрос. И разбира се, ще ги помоля да ви осигурят подкрепа през целия път.
20.
— Да летите с „Еър Форс 1“ около света не е като да се разхождате с вертолети — бе първият коментар на директора на полетите. — Знаете, че този самолет трябва непрестанно да е на разположение на президента, нали?
— Няма да го счупим — обеща Бил.
Директорът изгледа професора и странната сбирщина дългокоси хакери така, сякаш се готвеха да оберат държавната хазна. Бяха се събрали за предполетен инструктаж в просторната стая на контролната кула на летището, един етаж под центъра за въздушно движение.
Отвън армейски булдозери вече разравяха затрупаната от снега писта. Беше шест сутринта и все още бе тъмно, макар че през ниските облаци се процеждаше призрачно жълтеникаво сияние.
В момента изтегляха президентския самолет от хангара. Металната му обшивка лъщеше под изкуствената светлина на халогенните прожектори.
Белият свръхзвуков боинг имаше широк правоъгълен фюзелаж и прибрани назад криле. При нормален полет „Еър Форс 1“ се издигаше до границата с космическото пространство, където реактивните му двигатели изгаряха смес от кислород и гориво в огромни количества. По правило самолетът можеше да носи позивните „Еър Форс 1“ само когато президентът е на борда, но всички го наричаха така дори когато той не беше там.
На пистата вече бе изкаран и един голям транспортен самолет „Локхийд“ — истински летящ танкер, който можеше да зарежда „Еър Форс 1“ по време на полет.
— Ще е дълга и опасна мисия — каза директорът на полетите. — Още повече, че двата самолета ще трябва през цялото време да останат под облачната покривка. На големи височини има магнитни аномалии, генерирани от космическия облак. Вторият проблем ще е липсата на контрол на въздушното движение, което означава лишаване от външна навигационна помощ и минимална наземна поддръжка. Да не забравя също така, че през цялото време на полета няма да сте в състояние да развивате свръхзвукови скорости. Накратко — няма да е весела екскурзия.
Пилотите се спогледаха. Високо в стратосферата „Еър Форс 1“ се управляваше като състезателен автомобил, а отговарящите за повърхностния контрол и наблюдение компютри непрестанно изменяха формата на пластично-керамичната обшивка, за да постигат максимална аеродинамичност. При ниски скорости обаче, и в лошо време, самолетът щеше да лети като тухла.
— Освен това да прибавим и времето — продължи навъсено Чандлър. — На повърхността температурите вече слязоха до минус трийсет и пет градуса по Целзий. И двата самолета са оборудвани за експлоатация при зимни условия, добавени са допълнителни резервоари с антифриз, но въпреки това ще сме опасно близо до разрешената граница. От „Боинг“ твърдят, че „Еър Форс 1“ може да функционира до минус четирийсет градуса, но „Локхийд“ дават разрешение само за минус трийсет и осем. Най-големият проблем може да се окаже запалването на двигателите. Ето защо не бива да се изключват при никакви обстоятелства. Освен групата учени — продължи Чандлър, като кимна към Бил и неговите хора — на борда ще се качат техници за обезпечаване на поддръжка по време на пътя и при кацанията. Ще разполагате и с необходимия набор резервни части. — Обърна се към картата на света, която се виждаше на екрана зад него. През нея минаваше начупена бяла линия. — След излитането оттук самолетите се насочват право към Ню Йорк, където ще бъде оставен първият член от групата на професор Дънкан. Поне за там сме сигурни, че ще имате необходимата наземна поддръжка. Президентът вече се разпореди военните да почистят една писта на летище „Кенеди“. Освен това там ще дозаредите с гориво. Но помнете — не гасете двигателите!