— Чакай, искам само да поговорим.
Уличката свърши и Колинс затича нагоре по склона на някакъв хълм. След стотина метра обаче се отказа: може би беше чул Лари, но по-вероятното беше да е капнал. Все пак по тялото му имаше над двайсет килограма повече в сравнение с отпреди десет години, така че той спря и задиша тежко, подпрял се с ръце на коленете си.
— Какво правиш, да ти го начукам? — попита Лари. Не че очакваше отговор. През рамо видя, че към тях на пълна пара се носи Морли, при това с изваден пистолет. Лари му направи знак с две ръце да спре. Морли се подчини, но остана да наблюдава отблизо.
Фаруел най-после успя да проговори и каза:
— Майната ти, не ща да говоря с теб. — В непоносимата жега се бе изпотил и дрехите му бяха залепнали за него. Ризата му прозираше и през нея се виждаше потникът му.
— Който бяга, го гонят.
Хапливата забележка накара Колинс да се озъби:
— Само че мен няма за какво да ме гониш. Аз живея праведен живот. Вземи и провери. Чист съм като сълза. — Лицето му беше доста кръгло и бе започнал да оплешивява, но въпреки това си оставаше необичайно красив, може би благодарение на невероятните си очи.
— Виж — обясни му Лари, — дошъл съм от на майната си, за да ти връча една шибана призовка, защото твоят адвокат отказа да я вземе от нас, хитрецът му с хитрец. Това е. Но съм доволен, че си чист. Бога ми, радвам се да го чуя. Свършил си чудесна работа.
— Прав си, дявол да те вземе — съгласи се Колинс. — Получих Божията помощ. Онези времена, когато познавах такива като теб, отдавна съм ги забравил. Бог ми довери, че може да направи от мен нов човек, и аз му повярвах. Нали се сещаш. Направи ми предложение, на което не можех да откажа. Кръстиха ме и се пречистих от греховете си.
— Добре — каза Лари, — добре, добре… — Искаше му се да си бе сложил една от онези значки, които църквите раздават на децата. Това сигурно щеше да се хареса на Колинс.
Денят ставаше все по-приятен, понеже горещината малко по малко започваше да отслабва. Около тях имаше няколко малки къщи. Стените на повечето бяха от застъпващи се дъски, а покривите бяха със зелени цигли и на верандите на няколко имаше мрежи против комари. Гъсто засадени борове хвърляха плътна сянка. Колинс въздъхна, явно и той почувствал облекчение. След това, без да си кажат и дума, двамата се обърнаха и тръгнаха заедно надолу по склона. Морли мълчаливо ги съпровождаше на пет-шест метра зад тях, без да ги изпуска от поглед дори за миг.
— Помощник? — попита Колинс.
— Да.
Колинс поклати глава.
— Ха! Взел си си помощник за всеки случай, макар че аз си живея мирно и кротко.
— Нали затова го оставих в колата, Колинс. Единственото, което ме интересува, е да ти връча призовката.
— Виж сега, можеш да ми връчваш всякакви призовки, но аз няма да говоря. Така ми нареди адвокатът. Петата поправка, чат ли си?
— Е, рано или късно ще се наложи да се разходиш до Триградието и да кажеш същото в очите на съдията. Освен ако не решиш да отговориш на няколко въпроса сега.
Колинс се изсмя. Явно подобни номера не му бяха непознати.
— Ще говоря, когато ми разреши адвокатът. Защото от Петата поправка има полза само ако човек си държи устата затворена. Той казва, че почнеш ли да говориш, няма начин сам да се усетиш и да спреш навреме. А ти много добре знаеш, че навремето съм правил маса неща, за които не искам никой никога да чува. И най-малко от всичко искам пак да ме приберат. Защото ми отне доста дълго да се изкатеря нагоре, нали разбираш.
— А ти нали виждаш, че нищо не записвам? Тук сме само двамата с теб. И честно казано, въпросът ми е един. Вуйчо ти казва, че си ме излъгал, когато дойдохме при теб в затвора преди десет години и когато ме пусна след Роми. Твърди, че си ме изиграл.
Колинс разглеждаше тротоара, по който вървяха.
— Вуйчо е добър човек.
— Ще му го напишем на табелка и ще му го връчим тържествено, Колинс. Искам само да знам истината ли казва. Говорим си като мъже. Изработи ли ме тогава?
— Виж сега… — Колинс спря. — Та аз не бих си спомнил името ти, дори ако това би ми спасило живота.
— Старчек.
— Аха… Старчек. Старчек, нали знаеш стария лаф: можеш да повярваш само на един от отговорите, пич. Знаеш, че е така. Ако ти кажа сега: „Да, тогава те излъгах“, ти ще си помислиш: „Този само подкрепя вуйчо си“. Защото на теб, пич, ти се иска да чуеш, че вуйчо ми е лъжец. Само че той не е. Съвсем определено не е.