— Всеки ден нов клоун в цирка — каза тя. Вече беше регистрирала Лари и направо му даде ключа за стаята. Понеже и двамата не бяха намерили време да обядват, се разбраха да отидат направо в ресторанта. Лари едва не падна на колене и не се примоли, когато сервитьорката им предложи да пийнат нещо. Дрехите лепнеха по тялото му, затова съблече лекото си спортно сако и го метна на един от свободните столове. Ако изобщо имаше универсална мярка, индексът на дискомфорт за този град вероятно щеше да се измерва в четирицифрено число. А и преследването на Колинс го беше скапало. Той разказа на Мюриъл какво е станало и тя се изсмя, когато стигна до частта, където Колинс бе казал, че вуйчо му казва божията истина и че той всяка нощ се моли на Исус да му прости за стореното на Гандолф.
— Уф — каза накрая Мюриъл. — Това не е хубаво. Дали ти е хвърлял прах в очите, а?
— Вероятно. Всъщност беше доста притеснен. Заяви ми в прав текст, че никога няма да свидетелства срещу Ерно. И няма да признае нищо. — На масата имаше питки и Лари си намаза едната. — Да ти кажа право, той оставя добро впечатление на пораснал. Казва, че се бил преродил. На стената в офиса му има кръст колкото щата Кливланд и ми наду главата с религиозни дивотии.
Мюриъл погали чашата си и се намръщи.
— Не се дръж пренебрежително към Бог, Лари. — И когато той я погледна изненадано, добави: — Той съществува. Нещо… Той, Тя, То. Има го. Честно казано, с нетърпение чакам да отида на църква. И този час, когато съм там, е най-изпълващият за цялата ми седмица.
Не му казваше нищо неизвестно. Картината му бе ясна.
— Католицизмът уби религията за мен — каза Лари. — Свещеникът в енорията беше страхотен. Канехме го на вечеря. Момчетата го обожаваха. Можех да си приказвам с него цял ден и да не забележа кога се е стъмнило. Но в църква не стъпвам. Моля се в градината. И това е единственият момент, когато усещам, че мога да питам.
Той се усмихна неуверено и тя му отговори с подобна усмивка. Все пак Лари беше в известна степен изваден от релси от откритието, че тя се е променила. Някои от нещата, за които я бе чул да говори напоследък — Бог, бебета — го караха да се пита дали не са й трансплантирали нов мозък през последните десетина години. Много забавни неща ставаха с хората след четиридесетте, когато осъзнаеха, че мястото им на земята им е дадено назаем и не се притежава. Имаше някаква опасност… опасност, която той се затрудняваше да формулира, в откритието, че Мюриъл в някои отношения е омекнала.
Вместо да й възразява, Лари огледа ресторанта. Беше наполовина празен, с интериор в невероятна тропическа тема: палми, бамбукови парапети и така нататък. Всички посетители изглеждаха изморени. Просто им личеше. Само че кой можеше да нарече чистото легло и собствената стая лишение? И въпреки това да се откъснеш от дома и да се запилееш из места, където никога не си бил, изглеждаше тежка работа. „Има нещо дълбоко нездраво в това да загубиш връзката със земята, където си се родил“, мислеше си той. Някак, по някакъв необясним начин, всичко в живота му го дърпаше назад към градината.
Реши да потърси телефонен автомат. Безплатните му минути за междуградски разговори бяха на привършване, а полицията не плащаше никакви преразходи. От друга страна, налагаше се да предупреди у дома, че няма начин да се прибере тази нощ. На път за фоайето се замисли за Мюриъл. Беше се зачудил дали и Талмадж ходи с нея на църква, но не я попита, защото това щеше да наруши даденото в самолета обещание да не говори за него. Но и без да пита, знаеше вече достатъчно. Както и при другите, животът на Мюриъл бе, меко казано, сложен. Но все пак изпита мрачно задоволство: Мюриъл вярваше, че зад реда във Вселената стои Бог. В най-тежките моменти от живота си Лари вярваше, че това е възмездието.
— Имаме проблем — каза Мюриъл, когато Лари се върна. — Бомбата падна: Харлоу вярва на Ерно.
— Мамка му! — изруга Лари. Тя му разтълкува решението, което Керъл й бе прочела по телефона. — Мамка му — повтори Лари. — А другите съдии… те нали не са длъжни да се съобразяват с това?
— Апелативния ли имаш предвид? Не теория не са. Но те не са го видели да дава показания. Докато Харлоу го е видял с очите си. Това не им оставя друг избор, освен да приемат мнението му, освен ако не излезем с нещо, което да изкара Ерно лъжец. Само че днешната история с Колинс като че ли не ни помага особено. В мига, в който кажа на Артър, той ще се просне в краката ми и ще започне да ме умолява незабавно да дам на Колинс имунитет.