— Скапан съм — промърмори той.
— Да, разбира се — прошепна тя. Стана и му напомни, че ще го чака в 6:30 във фоайето. После тръгна по коридора — мина покрай бог знае колко чужди врати, за да се добере накрая до своята самотна стая, предоставена й за нощта. Носеше багажа си, поглеждаше номерата и се питаше колко ли трудно ще й е от тук нататък до края на живота.
24.
25-28 юни 2001
Показанията на Женевиев Кариер
Артър прегледа пощата си — кой знае защо, лошите новини като че ли пристигаха винаги в понеделник сутринта — и намери уведомително писмо от Мюриъл Уин. В него се предлагаше след три дни, в четвъртък, представителите на държавата — разбирай прокуратурата — да снемат официално показанията на някоя си Женевиев Кариер в офиса на наетите от нея адвокати Сенди и Марта Стърн.
— Коя е тайнствената гостенка? — попита Артър, когато след няколко опита успя да се свърже с Мюриъл по телефона. При няколкото случая през годините, когато на Артър се бе налагало да контактува професионално с Мюриъл, двамата си бяха разменяли добронамерени шеги, съвсем уместни за бивши колеги. Но противопоставянето в рамките на настоящия случай бе довело до значително охлаждане в поведението на Мюриъл към него. Артър, за когото конфронтацията винаги беше повод за трагедия, беше готов на нова доза дистанцираност, но завари Мюриъл в добро настроение. Това веднага го накара да заподозре, че се е случило нещо, което й е дало предимство.
— Артър — отговори му тя, — нека ти прошепна две думи: Ерно Ердай. — Мюриъл, подобно на много прокурори в практиката на Артър, живееше, придържайки се към един-единствен принцип в отношенията си с адвокатите на защитата: не се ядосвай, върни си го.
— Трябваше да го направя, Мюриъл.
— Защото не искаше да ни дадеш шанс да разследваме.
— Защото не исках да ви позволя да изнудите Ерно в Ръдярд. Или да протакате, докато той не умре или не започне да бърбори несвързано. Той казва истината и ти знаеш това, Мюриъл.
— Едва ли. Твоят човек си е признал сам, Артър.
— Моят човек има коефициент на интелигентност седемдесет и три. При това съзнава, че другите са по-умни от него. Свикнал е да не разбира повечето неща и се е примирал да приема каквото му се каже. И аз мисля, че Лари го е стимулирал допълнително в това отношение. В повечето случаи, когато възрастен човек оплеска гащите, причината е, че нещо го е изплашило до смърт, а не това, че има гузна съвест. Не живеем в рая, Мюриъл — нито ти, нито аз.
Подхвърлянето за рая, което бе прозвучало с такава сила от устата на Ерно в съда, болезнено убоде Мюриъл. Когато проговори, в гласа й звучеше повече страст:
— Артър, аз бях там. По твоя човек нямаше и следа. Той ме гледаше в очите, когато заяви, че е добре.
— Защото е бил толкова сащисан, че не е знаел какво друго да каже. Роми никога не е бил свързван с насилие. Докато Ерно е застрелял двама други, без дори да ги включва в сметката си. Какво ще кажеш за това, Мюриъл?
Малко странно за себе си, Артър чувстваше, че взема надмощие в този спор. Смяташе, че защитава тезата си с повече аргументи. Единственият му проблем бе, че Роми така и не му бе обяснил признанието си по логичен за нормалните човешки същества начин. Наистина не твърдеше, че онова, което е казал, е изтръгвано от него със сила или други методи на убеждение. Най-сетне, никой от предишните му адвокати, с които Артър засега не бе говорил обстойно, в нито един момент от защитата му дори не бе намеквал за подобна възможност.
Както обикновено, когато усетеше, че губи спора, Мюриъл ставаше лаконична.
— До четвъртък — бе единственото, което каза в слушалката, преди да затвори.
Следващият ход на Артър бе да опита късмета си с адвокатите на госпожа Кариер. Сенди, винаги вежлив, започна с похвала към Артър за начина, по който води делото.
— Следя действията ти от пресата, Артър. Много добре. — Уважаван от всички, доайен на криминалната адвокатура в околия Киндъл, Стърн не беше разточителен на комплименти и щом приключи с любезностите, прехвърли разговора на дъщеря си Марта, с която бяха партньори от поне десетилетие. Всъщност тя бе онази, която представляваше госпожа Кариер.