Марта бе започнала стажа си в прокуратурата по времето, когато Артър все още бе там. По онова време тя олицетворяваше пълната противоположност на баща си: агресивна към другите дори тогава, когато не се налагаше, непохватна в обноските си и доста небрежна към външния си вид. Но още тогава бе дяволски умна, а и с годините баща й бе оказал възпиращото си влияние върху нея. Обикновено защитниците по наказателни дела са хора, склонни към сътрудничество. В крайна сметка те имат общ „враг“ в лицето на държавата и обща кауза в борбата срещу нарушаването или по-точно ограничаването на правата на клиентите си. Но Марта се държа хладно с Артър по телефона, може би заради схватките си с него отпреди години. Не пожела да разкрие практически нищо, освен факта, че Женевиев е била добра приятелка и колежка на Луиза Ремарди.
— Женевиев ни забрани да разгласяваме предварително подробности по делото и пред двете страни — съобщи Марта. — Тя не желае да бъде намесвана по какъвто и да било начин в това дело. Всъщност й се наложи да прекъсне почивката си, за да дойде да даде показания.
— Ще навреди ли на моя клиент онова, което има да каже?
Марта се поколеба. Протоколът между адвокатите изискваше поне предупреждение.
— Ако Мюриъл се придържа към заявените си въпроси, може да има някои рани, но нищо фатално. Просто върви по нейните стъпки при кръстосания. Не импровизирай и не отваряй нови насоки.
Разговорът накара Артър да се замисли над дадения му съвет. Стърн имаха репутацията на честни адвокати, но ако клиентката им се държеше като враждебен свидетел или ако дадеше показанията си неохотно, адвокатът несъмнено щеше да се постарае да избегне прекомерно дългия разпит.
В четвъртък, малко преди два следобед, Артър пристигна в Морган Тауърс — най-високата сграда на града. Сенди Стърн можеше и да е имигрант, но офисът му бе мебелиран така, сякаш предците му се бяха сражавали в Революцията. В преддверието, където помолиха Артър да седне и да почака, имаше мебели в стил „Чипъндейл“, инкрустирани със сребро и украсени с китайски фигурки. Мюриъл пристигна със стандартните си десет минути закъснение, естествено следвана от вездесъщия Лари. Появи се Марта и ги въведе в малка заседателна зала. Госпожа Кариер седеше видимо напрегната до овалната орехова маса със стъклен плот. Беше облечена официално, в тъмен костюм с жакет без яка. Леко пълна, определено симпатична, с големи широко отворени очи. Преждевременно прошарената коса й придаваше вид на пряма жена. Мюриъл я поздрави, но в отговор получи само сухо кимване.
Съдебният секретар нагласи стенографската си машина зад свидетелката, после помоли госпожа Кариер да вдигне ръка и да се закълне. В началото въпросите на Мюриъл не излизаха от рамките на очакванията на Артър, изградени благодарение на както винаги съвестното проучване на Памела. След години работа за „Транснешънал Еър“ като пътнически агент и по-конкретно продавачка на билети, госпожа Кариер вече беше пенсионерка. Съпругът й, Матю, беше интернист в предградията в околия Грийнуд. Имаха четири деца. Женевиев отговаряше демонстративно прецизно, видимо огорчена, че е принудена да го прави. Марта я бе подготвила добре. Клиентката й обмисляше въпросите, а отговорите й съдържаха минимума искана информация. Ако трябваше да се явява на изпит „Основи на даването на показания под клетва“, щеше да го вземе с отличен и особена похвала.
Когато Мюриъл най-сетне спомена Ерно, Женевиев призна, че го е познавала като началник на охраната към Ти Ен на летище „Дюсейбъл“.
— Говорила ли е Луиза Ремарди някога за Ерно Ердай с вас? — попита Мюриъл.
Артър веднага възрази, че въпросът предполага свидетелката да се позове на нещо чуто от друг. Двамата с Мюриъл кръстосаха шпаги за момент, но при снемането на показания по федералната процедура съдията щеше да се произнесе по-късно. Засега от госпожа Кариер се искаше само да отговаря и Марта се съгласи и кимна на свидетелката. Марта бе понаедряла, но и бе започнала да ходи по-спретнато. Личеше й, че посещава редовно фризьор, а голямата изненада за Артър бе венчалната халка на пръста й. Да, всички се устройваха. Всички, освен него.
— Да — съгласи се Женевиев.
— Обсъждала ли е някога с вас естеството на връзката си с Ерно Ердай?
Женевиев каза, че не разбира въпроса.
— Изказвала ли се е някога в отрицателен смисъл по отношение на Ерно Ердай?
— Да.
— Имало ли е случаи, когато е правила това в състояние на силна възбуда?