— Би могло да се каже и така.
Правилото за изключване на слуховете като приемливи показания си имаше изключение: така наречените „възбудени бележки“, за които се смяташе, че са допустими — изхождаше се от теорията, че в състояние на емоционална възбуда е по-малко вероятно съзнателно да се изрече неистина. Изключението, подобно на многото други правила, имащи отношение към показанията, бе прието в практиката от векове и като такова не отчиташе съвременните заключения относно приемливостта на онова, което хората казват или забелязват под стрес. При това положение Артър знаеше, че показанията на Женевиев, каквито и да са, ще бъдат разгледани в съда.
— Госпожо Кариер — продължи Мюриъл, — бих искала сега да се върнете в мислите си към случая, когато госпожица Ремарди е била най-възбудена и ви е говорила за Ерно Ердай. Можете ли да си спомните този момент?
— Помня такъв случай. Не знам дали точно тогава беше най-разстроена, но определено не беше на себе си.
— Добре… Кога се случи това?
— Около месец и половина преди Луиза да бъде убита.
— Къде бяхте?
— На гишето за билети на летище „Дюсейбъл“. Имахме обща каса. Смените ни се застъпваха около час. По това време нямаше навалица, така че бе възможно да засечем касата и да поговорим на воля.
— От онова, което ви е известно, какво събитие бе разстроило госпожица Ремарди?
— Ако ме питате какво е било станало, отговорът е „не знам“.
— Описа ли Луиза събитието?
Артър възрази на базата на продължаващо приемане на слухове за показания. Ясно му бе, че Мюриъл разбира защо го прави — идеята му беше да наруши ритъма на разпита, защото тя дори не погледна към него, когато настоя госпожа Кариер да отговори.
— Луиза каза, че е била претърсена за наркотици. Не съблечена, а само с потупване по тялото.
— Обясни ли ви какво в претърсването я е разстроило толкова?
— Нямаше нужда да обяснява. Очевидно е, че не е приятно да си на работа и да те опипат. Но тя беше най-ядосана на начина, по който го бяха направили. Описа ми го с доста остри фрази.
— И какво точно ви каза?
— Каза, че я претърсили да не крие нещо под дрехите си, но се престарали… подметна нещо в смисъл, че е правила секс с мъже, които не били имали шанса да я опипат на всички тези места.
Секретарят, чиято длъжностна характеристика изискваше да бъде незабележим като статуя, наруши правилника и се изсмя от сърце. Адвокатите около масата също не се сдържаха и се усмихнаха, но госпожа Кариер остана сериозна както досега.
— И по кое време след обиска разговаряхте с нея?
— Беше изминал по-малко от час. Бяха го направили веднага след края на смяната й. Аз току-що бях дошла.
— Какво ви каза тя за Ерно Ердай?
— Дословно?
— Моля ви…
— Тези думи не са в речника ми. Прекалено са цветисти.
— Би ли било точно да се изразим, че е изразила омраза към господин Ердай?
— Съвсем точно. Тя спомена, че той е знаел, че тя няма нищо общо с наркотиците, и че е излъгал, за да я претърсят.
Последното явно изненада Мюриъл. До момента между разпитващ и свидетел бе имало добър синхрон. Артър вярваше на Марта, която бе заявила, че не е разрешавала на Мюриъл да разпитва госпожа Кариер преди, но от друга страна, Марта и Мюриъл се познаваха отлично и за Марта бе важно да измъкне клиентката си от разпита колкото е възможно по-рано.
Лари се наведе и прошепна нещо в ухото на Мюриъл. Беше облечен в трикотажна риза с разкопчана яка и поплинено сако в цвят каки, толкова намачкано от лятната горещина, че приличаше на смачкан хартиен плик за пазар. Неофициалното облекло бе типично за Лари и много други детективи, които по правило искаха да останат колкото може по-далеч от формалностите на правните процедури. За разлика от съдебния секретар, Лари държеше малко бележниче със спирала и от време на време записваше нещо.
— Обясни ли ви откъде знае, че точно Ерно Ердай е излъгал, за да бъде претърсена? — попита Мюриъл.
— Не.
— Но смяташе така?
Артър възрази, че се допуска госпожа Кариер да свидетелства за предположенията на Луиза, и Мюриъл оттегли въпроса си. Лари отново наведе глава над ухото й и прошепна нещо, скрил устни зад черните й къдрици.
— Обясни ли тя какво според нея се е опитвал да постигне с това претърсване господин Ердай?
— Не, само спомена факта.
Черните очи на Мюриъл оставаха впити в свидетелката.