Артър просто се бе надявал лекичко да тласне Женевиев в посока към признание, че е възможно Луиза да е работила едновременно в няколко посоки. Това беше малък триумф. Замисли се да я попита ли при това положение дали е чувала госпожица Ренарди да е правила някои от срещите си на паркинга на летището, но отговорът за госпожа Кариер за практичния подход на Луиза по въпросите на любовта му даваше достатъчно основание да използва в своя изгода този момент в съда.
Вместо това той се върна към мнението на госпожа Кариер, че Луиза и Ерно никога не са имали връзка, което донякъде се омаловажаваше от направеното впоследствие признание от Женевиев, че Луиза може да не е споделяла с нея всичко.
— Знаете ли — попита той, — от това, което госпожица Ремарди ви е казвала, дали между Ерно Ердай и нея е съществувала вражда?
— Вражда?
— Нека го кажа по друг начин. Знаели сте, че около месец и половина преди смъртта й тя е била много ядосана на господин Ердай, нали така?
— Да.
— И тя е смятала, че той е измислил претекст да й направи нещо отвратително и физически отблъскващо, вярно ли е?
— Да.
— Което тя е свързала с интимен акт?
Женевиев се усмихна леко: явно изпитваше удоволствие от словесната еквилибристика на адвокатите.
— Да — потвърди тя.
— И е факт, както вече заявихте, че всъщност тя никога не ви е казвала какво е накарало господин Ердай да предприеме това претърсване?
Веднага усети, че е отишъл една крачка по-напред, отколкото трябва. Женевиев го погледна многозначително, сякаш искаше да го предупреди, после прехапа устни.
— Както казах, тя не ми обясни какво смята, че се опитва да постигне Ердай.
Обезпокоен от мисълта, че нещо му убягва, Артър й се усмихна мило, като че ли точно този отговор най-много го устройваше.
— Нямам повече въпроси — обяви той. Не смееше да погледне към Мюриъл и затова написа няколко безсмислени реда в бележника си. Ако се бе намирал от другата страна на масата, нюансите в отговорите не Женевиев може би щяха да му убегнат. Мюриъл обаче сякаш притежаваше някакъв необикновен сонар или може би бе способна на свръхсетивно възприятие. Така че той изобщо не се изненада, когато тя поиска от секретаря да прочете последния въпрос на Артър.
— Каза ли ви тя защо Ерно Ердай е предприел претърсването? — попита Мюриъл след това.
— Не ми обясни какво мисли, че се опитва да постигне той.
— Това не беше моят въпрос. Не съм ви питала какво си мисли, че иска да постигне той. Попитах казвала ли е какво е накарало според нея господин Ердай да организира претърсването й.
Женевиев изчака и понеже не стана нищо особено, отговори:
— Да.
Мюриъл се обърна към Лари. Артър видя Лари да обръща длан в жест, който означаваше „какво пък, по дяволите“.
— И защо? — изстреля въпроса Мюриъл.
Госпожа Кариер отново заби поглед в скута си и въздъхна дълбоко.
— Заради нещо, което бях казала на Ерно предишната седмица.
— Вие сте казали? Нека върнем лентата…
Женевиев вдигна ръка. На китката й висеше верижка и сред другите миниатюрни фигурки, които се клатеха на нея, се виждаха и четири златни силуета — несъмнено представляващи децата й.
— След като я претърсиха, Луиза страшно се ядоса на Ерно. Но се разсърди и не мен. Защото аз бях казала на Ерно нещо и тя мислеше, че това е причината, поради която той е решил да я претърси. Искаше да ми намекне, че всичко е станало, защото съм си отворила устата.
— И какво бяхте казали на господин Ердай?
Женевиев отново не отговори веднага. След дълга пауза неохотно обясни:
— Веднъж бях поела нощната смяна. Това обикновено бе смяната на Луиза. И дойде един човек, който я търсеше.
— Човек? Каза ли ви името си?
— Не, не ми каза името си.
— Можете ли да го опишете?