— Разбира се — каза Марта.
След като се споразумяха, се върнаха в заседателната зала и Марта повика клиентката си отвън. Когато се върна, Женевиев седна до протоколиращия и прошепна на двамата адвокати: „Благодаря“. Изглеждаше разстроена. Държеше кърпичка.
Само че Мюриъл не изглеждаше особено умилостивена от благодарността на Женевиев. Всъщност малко по малко тя бе започнала да губи търпение и да става все по-раздразнителна. Докато бяха чакали връщането на Женевиев, на няколко пъти дори бе крачила из стаята, за да се успокои.
— Подновяваме протокола — обяви Мюриъл. — Мъж, чието име не знаете, е дошъл при вас през май хиляда деветстотин деветдесет и първа година, като е търсел Луиза Ремарди… правилно ли се досещам, че е било тогава?
— Да.
— И този мъж е споменал нещо за „фараон“ или „Фараона“. Вие сте разказали на Ерно Ердай онова, което ви е казал мъжът, а Луиза Ремарди се е ядосала, че сте го направили, след което ви е обяснила кой е Фараона и естеството на тяхната връзка. Така ли е в общи черти?
— Напълно вярно.
— Каза ли ви двете имена на Фараона?
— Не.
— Каза ли ви къде живее или работи Фараона?
— Не знам нищо повече за него. Щом Луиза ми каза какво са правили, отказах да научавам каквото и да било повече за него. Честно казано, единственото, което ми беше донякъде интересно, бе как досега не са ги хванали. Никога не бях чувала подобна схема да работи толкова дълго. Но накрая реших, че дори това не ме интересува.
— И този мъж, който е дошъл при вас… Луиза обясни ли ви каква е връзката му с Фараона или с нея?
— Той ги е запознал.
— Разбирам. А имал ли е той някакъв дял в онова, с което са се занимавали те двамата?
— Луиза спомена, че е искал дял, но не го е получил.
— Хм… — измърмори Мюриъл. Тя естествено вече се бе досетила за това. Артър си повтори наум наученото: този трети мъж е бил свръзката. Той е запознал Луиза с Фараона, който е продавал крадените билети, и е искал дял от печалбата, който му е бил отказан. — Такаа… сега искам да се уверя, че съм разбрала правилно. Нямали сте представа кой е Фараона и каква е била връзката му с госпожица Ремарди, докато тя не ви е обяснила на следващия ден след появата на мъжа. Вярно ли е, или бъркам?
— Абсолютно вярно.
— Но ако не сте разбирали естеството на връзката между госпожица Ремарди и Фараона, защо сте споделили с Ерно Ердай онова, което ви е казал мъжът?
— Защото Ерно беше началник на службата за сигурност. — Марта едва доловимо помръдна и Женевиев побърза да уточни: — Защото той отправи заплахи срещу Луиза.
— Конкретни заплахи? За конкретни действия?
— Да.
— И с какво по-конкретно я заплаши?
— Каза, че ще я убие.
Артър имаше чувството, че гледа филм, в който липсват кадри. Дори невъзмутимата Мюриъл забрави да затвори устата си.
— Ерно Ердай ли каза това?
— Не. Мъжът, който дойде онази нощ.
Мюриъл си пое дъх, намести се по-удобно на стола, разкърши рамене и завъртя глава. После изгледа Женевиев сурово и с леден глас каза:
— Сега ще ви задам един въпрос, госпожо Кариер, и очаквам от вас да ми отговорите, без да забравяте, че сте под клетва, което означава, че трябва да казвате цялата истина. Разбрахте ли ме?
— Да.
— Кажете ми абсолютно всичко, което ви каза онзи мъж.
— Попита за Луиза и аз му казах, че я няма. Това го разстрои. После каза нещо от рода на: „Кажи й, че току-що се видях с Фараона, че тя не може да постъпва така с мен и че когато я намеря, ще я убия“. Аз естествено се изплаших за Луиза. Когато смяната ми свърши, отидох при Ерно, защото смятах, че като шеф на сигурността той трябва да знае за това. Така че му разказах за случилото се.
Стенографската машина спря да трака и в залата се възцари мъртвешка тишина. Артър постепенно осъзнаваше огромната важност на току-що случилото се. Луиза е била замесена в някакъв мръсен бизнес с Фараона и някакъв трети мъж. Третият е казал, че ще я убие. Това представляваше един цял външен кръг от действащи лица и събития по отношение на делото — кръг, в който имаше престъпление и може би конспирация, нямащи нищо общо с Роми и дори може би и с Ерно. Което като цяло бе добра новина за Роми Гандолф. При това умножаване на възможните заподозрени никой не можеше със сигурност да посочи с пръст точно бедния Роми и да го обрече на смърт.
Мюриъл също съзнаваше поражението, което сама си бе нанесла. Малкото й лице се изкриви в неприятна гримаса. Мюриъл можеше да бъде и лоша.