— Даа… Значи този човек е заплашил, че ще убие Луиза Ремарди около два месеца преди тя наистина да бъде убита, така ли е?
— Да.
— И след като Луиза Ремарди е била убита, детектив Старчек — ето, този човек до мен — е дошъл при вас и ви е разпитал. При това два пъти. Спомняте ли си?
— Да.
— И вие изобщо не сте му споменали, нали така, че има някакъв мъж, който е дошъл на летище „Дюсейбъл“ и е заплашил да убие Луиза Ремарди?
— Но той не ме попита. А и аз не смятах, че това има нещо общо със смъртта й. Защото, когато разказах на Луиза, тя само се изсмя. Беше сигурна, че това са само приказки.
— Ама, разбира се, как не се сетих — с ирония каза Мюриъл. — От къде на къде ще си мислите, че имало нещо общо с нейното убийство. Някакъв си мъж заявява, че ще я убие, и тя е убита. За каква връзка изобщо може да става дума?
— Протестирам срещу този тон — обади се Марта.
— Ти протестираш? — недоверчиво попита Мюриъл. После се обърна към Лари: — Я излез да видим в коридора. Там може да има още шест-седем души, готови да ни уверят, че те са ги убили и тримата.
— А срещу това вече съвсем решително протестирам — заяви Марта.
— Трябва да спра — въздъхна Мюриъл. — Толкова съм бясна, че не мога да продължа. — Главата й се клатеше като шамандура при вълнение.
Винаги лесно избухлива, Марта не се сдържа. Напомни, че двете с Мюриъл са се споразумели за двучасово снемане на показанията. Заплаши, че Женевиев повече няма да отговаря на въпроси. Жените се караха, а Артър ги наблюдаваше. За Марта разпитът беше приключил.
Артър се опитваше да се изолира от препирнята и да обмисли случилото се. Срокът за събиране на допълнителни сведения, отпуснат от Апелативния съд, изтичаше утре. Беше очевидно, че Мюриъл ще се опита да го удължи. Артър определено не беше заинтересован да й позволява това. За него бе най-изгодно Апелативният съд да позволи откриването на процедурата по habeas corpus на Роми на базата на натрупаните до момента доказателства. При това положение, особено в светлината на последните разкрития, Кентън Харлоу — имащ властта да реши казуса — можеше бързо да даде зелена светлина за нов процес срещу Роми Гандолф на база на показанията на Ерно и Женевиев. Артър се опита да изиграе ролята на умиротворител, с надежда да сложи край на разпита на Женевиев.
— Какво искаш да разследваш? — попита той Мюриъл.
— Ами… естествено силно бих желала да науча повече за мистериозния мъж, който се е появил изневиделица и е заплашил да убие Луиза.
— Какво още би могла да добави госпожа Кариер? Вече ти даде физическото му описание и съобщи, че не му знае името. — Секретарят се намеси, за да запита дали и този разговор е част от протокола. Артър каза „да“, Мюриъл каза „не“. — О, щом толкова ни е грижа за публичността — каза Артър, — за протокола: госпожо Кариер, съществува ли нещо, което бихте могли да ни кажете днес и което би могло да ни помогне да идентифицираме мъжа, заплашил да убие госпожица Ремарди?
Зададе въпроса си с възможно най-мек тон, но Женевиев го изгледа с поглед, изпълнен със съжаление.
— По-добре е да спра сега — каза тя. — Не мога да ви опиша колко дълбоко ме разстройва тази история. Всичко това е истинска лудост. — Изглеждаше готова да използва кърпичката си.
— Може би ще е достатъчно да отговорите с просто „да“ или „не“ на моя въпрос — предложи Артър. — Тогава ще можем да приключим. — Това, което проблесна в очите на Женевиев, спокойно можеше да бъде възприето като омраза. Подобен поглед бе съвсем нетипичен за нея, но в него се четеше толкова голяма уязвимост, че Артър моментално се плесна с ръце по бедрата и заяви: — Добре, съгласен съм да приключваме.
Следващият глас, който се чу, изненада всички:
— Мисля, че тя трябва да отговори на този въпрос.
Беше Лари. Всички се обърнаха към него. Ръцете на секретаря застинаха над стенографската машина — той не знаеше дали е редно да включва в протокола прекъсване от страна на лице, което не е адвокат. Междувременно Мюриъл изгледа Лари с такава ярост, че Артър се зачуди как още не го е ударила. — Накарай я да отговори — настоя Лари. За миг между двамата припламна нещо… проверка на доверието или друго, Артър така и не можа да разбере. След това Мюриъл неохотно отстъпи.
— Добре — въздъхна тя. — Отговорете.
Вместо да се подчини, Женевиев се обърна към Марта.