Марта придърпа стола си малко по-близо до клиентката си и сложи ръка върху нейната, за да я успокои.
— Мисля, че всичко това няма смисъл — каза Женевиев. — Това, което правим, няма да помогне с нищо на момичетата. И доколкото познавам Ерно, от този момент нататък никой няма да знае нищо със сигурност.
— Предлагам да се впише, че свидетелят отказва да сътрудничи — обади се Мюриъл. — Отговорете на въпроса. Известно ли ви е нещо, което може да помогне да бъде идентифициран мъжът, който е заявил, че ще убие Луиза Ремарди?
— Въпросът беше мой — намеси се Артър. — Оттеглям го. — Нямаше представа какво прави. Единственото му съображение беше да опита всичко възможно в посока обратна на тази, в която вървеше Мюриъл.
— Тогава аз го поставям отново — заяви Мюриъл.
— Не е твой ред — възрази Артър. — И вече се съгласихме да прекратим.
— Ами да свършваме — каза Мюриъл. По време на тази размяна на реплики не бе отмествала погледа си от Женевиев, която изглеждаше безсилна да направи каквото и да било друго, освен също да я гледа, макар и с пълни със сълзи очи.
— Вие не ме попитахте дали го познавам — отговори тя на Мюриъл. — Интересувахте се дали ми е казал името си. Не ми го каза. Но аз го бях виждала. Из летището. И вече знам името му. — Тя се обърна към Артър и под измъчения й поглед той изведнъж прозря какво следва и осъзна дълбочината на собствената си глупост. — Беше вашият клиент — съобщи му тя. — Господин Гандолф. Той е мъжът, който каза, че ще убие Луиза.
Трета част
Решението
25.
29 юни 2001
Той го е направил
Артър направи всичко възможно да избяга от кантората на Стърн сам, но Мюриъл и Лари го настигнаха, докато чакаше на асансьора. Тримата стояха в неловко мълчание пред излъсканите месингови врати. Накрая Мюриъл подхвърли, че ще предложи пред Апелативния съд молбата на Роми за преразглеждане да бъде отхвърлена, но Артър нямаше нито волята, нито силите да я слуша. Когато асансьорът дойде, той ги пусна да слязат преди него.
След няколко минути беше пред входа на небостъргача. Ветрило от стомана и стъкло над главите на посетителите предлагаше защита срещу внезапния летен дъжд. Артър надникна навън, после тръгна под дъжда и измина цяла пряка, преди да усети, че е вир-вода. Мушна се във входа на друга сграда, замисли се за случилото се и отново, без да забележи, тръгна под дъжда. Трябваше да се върне в офиса. Трябваше да разкаже на Памела. В този момент усети, че е гладен, изморен и му се пикае. Но докато дъждът го шибаше, единствената мисъл в главата му бе финалната фраза на госпожа Кариер: „Вашият клиент. Господин Гандолф“. Думите се въртяха и въртяха, докато не се превърнаха в жалка останка и той се видя принуден да приеме очевидното и да потърси твърда почва под краката си. Минута по-късно Артър отново бързаше, тласкан напред от отчаянието, сякаш ако попаднеше на друго място, показанията й щяха да получат друг смисъл.
До този момент Роми бе съществувал в съзнанието му като злочест невинен… и по-важното, той бе гледан на себе си като на доблестен защитник на справедлива кауза. Само че ако Роми беше виновен, тогава светът на Артър ставаше по-различен, по-мрачен — място, което той бе убедил себе си, че повече не се налага да обитава. Животът отново щеше да се превърне в тежка работа и задължения.
В един момент Артър се озова пред витрината на „Мортън“. Изпълнен с отчаяние, той влезе с единственото намерение да потърси мъжката тоалетна, но в този момент се сети за Джилиан, може би защото зърна с периферното си зрение ефектната й червеникава коса. Приближи до щанда за козметика, но нея я нямаше. Беше сигурен, че му се е привидяло, когато тя се внезапно се материализира пред него. Явно се беше навела да прибере нещо под щанда.
— Артър! — Джилиан отстъпи крачка назад, с ръка пред гърдите.
— Той го е направил — каза без предисловие Артър. — Реших, че трябва да знаеш. И без това Мюриъл ще го разтръби пред всички. Скоро щеше да го чуеш. Но го е направил той.
— Кой?
— Моят клиент. Роми. Той е виновен.
Джилиан излезе, като сложи преградата на щанда. Приближи се до него и го хвана за лакътя, както би постъпила с изгубено дете.
— Какво искаш да кажеш с това „Той е виновен“?
Артър описа случилото се по време на снемането на показанията.
— В момента просто не ми го побира главата — призна той.
— Имам усещането, че мозъкът ми е бил в микровълнова фурна или нещо подобно. Къде е тоалетната?