Гласът в слушалката продължаваше да говори и тя осъзна, че не става дума за ничии лични проблеми.
— Днес сутринта отидох да посетя Роки Мадафи в „Организирана престъпност“ — разказваше Лари. — Казах му, че искам да го помоля да намерим гангстер с прякор Фараона и… изведнъж ме осени светлина. Помниш ли, че ми нареди да издиря онзи, дето Ерно го е прострелял в „При Айк“ преди четири години?
— Да.
— А спомняш ли си името му?
Тя се замисли и след дълга пауза каза:
— Кол.
— А първото му име?
Този път паметта й изневери.
— Ф-а-р-о-у — произнесе по букви Лари. Трябваше й цяла секунда, за да направи връзката в произношението, но първата й реакция беше скептична. — Е, има един добър начин да научим дали става дума за същия човек — продължи Лари.
— Искам да кажа, че може да има. Точно това току-що ми хрумна.
За слушането пред Харлоу двамата с Лари бяха събрали цял кашон документи, който сега лежеше под френския прозорец зад писалището на Мюриъл. Сред материалите в него имаше фотокопие на бележника с адреси, който криминолозите бяха намерили в чантичката на Луиза в „Парадайз“ преди десет години. Мюриъл бе имала идеята да засече Ердай с въпрос защо името му не фигурира там, но после се бе отказала, защото Артър вероятно щеше да контрира с възражението, че жена, която поддържа любовна връзка, едва ли ще се обажда в дома на женения си любим. Мюриъл свали телефона на мокета до себе си и продължи да разговаря с Лари, докато ровеше из документите. Накрая намери копието.
— Тук няма „Кол“ — съобщи тя.
— Потърси на „Ф“.
Вярно. „Фароу“ бе написано с химикалка с прецизния почерк на Луиза и буквите бяха идеално подравнени, сякаш изписани с използване на линийка, а „Кол“ бе добавено с молив, явно известно време по-късно.
— Мамка му! — прошепна Лари.
— Таймаут — каза Мюриъл. Прехвърли лентата на събитията назад и се опита да я анализира, както я виждаше. — Ерно застрелва купувача на Луиза шест години по-късно? Може ли това да е случайност? Знаем ли със сигурност за съществуването на връзка между Ердай и него?
— Когато са арестували Ерно в „При Айк“ — напомни Лари, — веднага след стрелбата Ерно е заявил, че Кол е изпуснал нервите си, защото Ердай го е разследвал преди време за някаква билетна злоупотреба. Дали не става дума за измамата, която Фароу е въртял задно с Катерицата и Луиза? — Лари явно бе мислил над тези неща цял ден и беше съвсем естествено да е напред във вариантите. Тя го попита защо мисли така. — Защото миналата седмица решихме, че Ердай вероятно малко по малко се е досетил какво правят тримата. Затова е наредил да претърсят Луиза. Освен това Женевиев каза, че е споменала името на Фароу пред Ерно. И той сигурно го е издирил.
— А защо Фароу е бил ядосан на Ерно шест години по-късно и го е нападнал с оръжие?
— Не зная, или по-точно казано, не съм напълно сигурен, но в докладите от стрелбата полицаите съобщават, че Фароу е крещял в лицето на Ерно, че трябвало да му плати, защото бил объркал живота му. Кой знае, може да го е извадил от бизнеса по някакъв начин. Това би било в стила на Ерно, нали така? Дали Луиза е мъртва, или не, това е без значение — той все още е бил „шерифът“ в града. Нещата се подреждат точно както си ги представих онзи ден: Ердай иска лошите да си платят. Предполагам не може да си прости, че е могъл да спаси живота на Луиза.
— Това добра новина ли е, или лоша?
— Господи… — въздъхна Лари и се замисли. — Ами трябва да е добра. Мисля, че е страхотна. Спомняш ли си как Ерно едва не изскочи от банката за свидетели, когато го попита за стрелбата? Не искаше да става дума за това. Обзалагам се, че причината е, защото е знаел, че Фароу може да ти разкаже какви глупости е надрънкал Ерно на банката. Мен ако питаш, този Фароу е в състояние да ти изиграе пълната версия на филма „Катерицата — тъпият убиец“. Широкоекранен. — Много бяха нещата, които трябваше да премисли, но в думите на Лари имаше много логика. — За нещастие има проблем — продължаваше междувременно Лари. — Прекарах цяла седмица да издирвам този Фароу, но от него няма и следа. Изпарил се е. — От онова, което бе изровил за него, излизаше, че Фароу Кол се е появил на местната сцена през 1990, когато е подал документи за шофьорска книжка. Оставил телефон и домашен адрес, но година по-късно заминал, за да се върне през 1996 и да отседне в друг апартамент. След като през 1997 го изписали от болницата, отново се запилял дявол знае къде.