Лари се бе обадил на десетки хора и бе разпитал с Дан Липранзер живущите и на двата адреса, но това не бе добавило практически нищо към вече известната информация, с изключение на физическото описание на Кол: метър и деветдесет, сто килограма и роден през 1965. Всички възможни документи: кредитно досие и трудов стаж, които телефонната компания или хазаите несъмнено бяха изискали, бяха унищожени преди много време, а държавата бе архивирала само нищо неозначаващите данни от шофьорската му книжка. Фароу Кол не беше арестуван нито тук, нито никъде другаде според базата данни на ФБР. Това беше доста необичайно за човек, прехранващ се с изкупуване на крадена стока, но Лари бе проверил в няколко полицейски участъка и никой никъде не бе чувал за Фароу Кол. Доведен едва ли не до отчаяние, Лари се бе обадил на едно малко птиченце във ведомството, издаващо номерата за социална осигуровка, което понякога му нашепваше в ушенцето дали лице с един или друг номер е плащало данъците си върху получаваните доходи, но без резултат: Кол беше или умрял, или без работа, или ползваше друго име.
— Като си помислиш, все трябва да има някакви обвинения срещу човек, нахлул в бар с оръжие в ръка — завърши разказа си Лари, — но предполагам, като са го видели целия в кръв и проснат на пода, никой не се е сетил за това. И да са си мислели нещо, то е било погребален агент ли да викат, или линейка. Както и да е, колкото и да е странно, няма нито снимка, нито отпечатъци. Единственото запазено оттогава е револверът на Фароу и ризата, която са съблекли от него в болницата — пазят ги като веществени доказателства. Мисля си все пак да пратя револвера на Мо Дикерман. Да видим дали няма да изчовърка някой отпечатък от него. Ако нещо излезе, ще имаме сламка да търсим Фароу под друго име. — Дикерман бе главен експерт по пръстовите отпечатъци и беше сред най-опитните в страната. Идеята допадна на Мюриъл. — А ако намериш някой скрит долар в бюджета на прокуратурата, можем да направим и ДНК анализ на кръвта по ризата.
И да видим дали го няма в другата база данни. — Това щеше да струва пет хилядарки. Лари явно искаше да разбере всичко, което можеше да се научи, и тя не му възрази.
— Щастлив ли си? — зададе му тя същия въпрос, който му бе задала миналата седмица.
— Все още нещо ми се губи — отговори той.
— Може да ти се губя аз, Лари. — Фразата й се стори убийствено забавна, но тя затвори и не изчака да се увери, че и на него му е толкова весело.
29.
Юли 2001
Заедно
Бяха заедно винаги, когато не бяха на работа. За Джилиан, която още в прогимназията се бе преборила с инстинктивното желание да е винаги с някого, изживяването бе абсолютно непознато. Артър стоеше в офиса си, докато смяната й в магазина не свършеше, после — към осем или девет — я вземаше с колата. Тя вече беше напазарувала в „Мортън“ и когато колата на Артър се появеше, го чакаше с препълнен с деликатеси плик. Отиваха в апартамента, любеха се, хапваха и отново се любеха. Повечето нощи тя оставаше при него и се връщаше в стаята си при Дъфи само за няколко часа, след като Артър излезеше, за да отиде на работа.
Всепоглъщащата физическа страст бе нещо непознато за нея от предишните й връзки. Но сега Артър и предстоящият секс бяха в, подсъзнанието й през целия ден. Час по час някаква странична асоциация, която тя дори не можеше да определи, изпращаше сладостна тръпка през слабините и в гърдите й. Двамата с Артър бяха в плен на сетивните удоволствия. Здравият му член сякаш притежаваше свой загадъчен живот. Озовяха ли се в неговия апартамент, това бе началото на истинския живот. Тъмните стаи бяха като влажното подземие, където се пази истината за човешкото съществуване. Ако тя или Артър се бяха спускали преди в тези неизбродни дълбини, може би щяха да имат представа как да изплуват на повърхността поне от време на време, но засега изглеждаха като споени в самата сърцевина на наслаждението.
— Пристрастена съм — каза тя една нощ и моментално млъкна, притеснена от глупостта на изтърваното признание. В нея се кръстосваха хиляди мисли, които предпочиташе да не изследва.
Тази унесеност бе подхранвана от нежеланието на Джилиан да извади връзката им наяве, извън спалнята на Артър. Струваше й се немислимо, че тези взаимоотношения могат да продължат, ако двамата започнат да се срещат и общуват с други хора, ако посмееха да се вмъкнат в контекста на някаква история, очаквания, оценка и клюки. Подобно на магия, съществуващото между тях можеше да изчезне под светлината на деня.