В момента Нед бе на среща със сенатор Малвойн, така че тя му остави бележка. Когато стигна от другата страна на големия салон, разделящ офиса на Холси от нейния, Мюриъл прегледа получените съобщения — бяха се обадили четирима репортери — и се прибра в кабинета си. Седна зад голямото си писалище до високия прозорец и затвори очи, изненадана от облекчението, което изпитваше. С работа като нейната, човек се научаваше да хваща големите вълни. В много случаи пътят към брега се оказваше приятен и се случваха маса вълнуващи неща, но тя винаги помнеше, че ако се озовеш под вълната, докато тя се стоварва върху теб, ще те гложди една-единствена мисъл: какъв глупак бях и как можах да рискувам всичко? Защото тя не бе заложила само резултата от избора срещу изхода на случая Роми Гандолф. Реалната заплаха бе да бъде отписана като човек, чиято цялостна кариера е била изградена върху гнила основа.
Но изживяното — възкачванията и сривовете — си бе заслужавало. По изключение за пръв път в живота си тя бе наясно в нещо: държеше да стане следващият областен прокурор на околия Киндъл. Моментното разколебаване в преследваната цел й бе дало възможност да осъзнае колко силно държи да я постигне — както наградата, така и последствията, които щяха да дойдат с новата длъжност. Но заедно с това не бе загубила увереността си, че ако по делото Гандолф се бе случила някаква издънка и блайтовците на този свят бяха блокирали пътя й към креслото в съседния офис, тя самата щеше да се измъкне без особени поражения. Тя не вярваше в Бог, който седи там горе и дава сигнали или прави ходове с фигурите. Но ако не станеше областен прокурор, това сигурно щеше да е за добро. През последните месеци на два пъти се бе събуждала с мисъл за училище по теология. По-късно през деня мисълта изглеждаше смехотворна, но тя бе започнала да гледа на нея все по-често като на сериозна алтернатива. Може би от амвона щеше да постигне повече важни неща.
На вратата се почука. Влезе Керъл Кийни, крехка блондинка с перманентно червен връх на носа, и донесе съдебното решение. Мюриъл го прегледа, главно за да не разочарова Керъл. Истината бе, че самата тя никога не се бе отнасяла сериозно към странната формулировка, характерна за апелативните съдилища. Конфликтите в закона, които я интересуваха, бяха изписани с главни букви: виновен или невинен, правата на индивида срещу правата на обществото, правилната употреба на властта. Възприемаше еквилибристиките, използвани при формулирането на решенията в думи, главно като словесна декорация.
— Добра работа — похвали я Мюриъл. Керъл бе съставила петициите, довели до този резултат, и дори бе вложила цяла нощ в усърден труд след показанията на Женевиев. Но и двете знаеха, че провалът на Керъл да се сети какво бе имал предвид Артър с извикването на Ерно пред съда щеше да се отрази фатално на шансовете й да стане съдебен прокурор. В своята работа Мюриъл ставаше източник на голям брой лоши новини, при това не само по отношение на адвокатите и техните клиенти, но също така и в прокуратурата, където само малцина заместници получаваха назначение по дела и явявания в съда, с които идваха повишенията и увеличението на заплатата. И Мюриъл със соломоновско хладнокръвие решаваше кой ще спечели. Керъл, която нямаше инстинктите за работа в съда, беше загубила.
— Местните се неспокойни — съобщи Йоланда, една от няколкото й помощнички, която надникна през вратата след като Керъл си тръгна, и размаха още няколко бележки на телефонни обаждания на репортери. Мюриъл се обади на Донтел Бенет — говорителя на прокуратурата — и той я поздрави.
— Обади се в пресрума, че ще получа жалките им извинения по обяд — отвърна тя.
Той се засмя и попита кого ще избере да бъде с нея на подиума. Молто и Керъл от едната й страна. Харолд Гриър вече беше директор на полицията и заслужаваше да присъства по много причини.
— Старчек? — напомни й Донтел.
— Абсолютно — каза Мюриъл. — Сама ще му кажа.
Преди да свършат разговора, Донтел каза:
— И без злорадство, момичето ми. Просто помни. Скептицизмът е задължителна част в работата на пресата.
— Той кога идва, преди или след продаване на мястото за реклами?
Тя се обади на още няколко души, преди да открие Лари зад бюрото — нещо, което напоследък му се случваше все по-рядко.
— Поздравления, детектив. Апелативният съд смята, че си заловил, когото трябва.