— Без майтап?
Тя му прочете по-разбираемите части на съдебното решение. В края на всеки ред той се разсмиваше като лакомо дете.
— Сега е време да се срещнем с пресата — обясни му тя. — Ще можеш ли да се издокараш за обяд?
— Ще видя дали пластичният ми хирург ще може да ме впише в графика си за днес. Означава ли това, че мога да оттегля телеграфното си искане до Интерпол за информация относно Фароу?
— Така изглежда. — Разследването, подновено във връзка с показанията на Ерно, беше официално закрито. През следващите година — две папката с делото сигурно щеше да бъде прехвърляна от едно адвокатско бюро на друго и хора като Артър щяха да измислят различни причини с единствената цел да отложат екзекуцията. Но работата й с Лари бе приключена.
Тя затвори телефона и със забравена яснота осъзна, че няма абсолютно никакво намерение да го пусне.
Главният секретар на Апелативния съд се обади в девет сутринта да уведоми Артър, че ще обявят решението по „Петицията на Роми Гандолф до директора на затвора Ръдярд“ до един час. Когато Артър съобщи новината на Памела, тя предложи да вземе писменото решение, за да има Артър повече време за подготовка за срещата с репортерите, и когато тръгна за съда, се отби в кабинета му.
— Губим — късо я предупреди той.
Преди да се запознае с Роми Гандолф, Памела Таунс вероятно щеше да влезе в спор. Днес обаче борбеността я бе напуснала и тя също така късо отговори:
— Зная.
След двайсет минути позвъни на Артър от Федералната сграда. Унинието й пролича още с първата дума:
— Мъртви сме — съобщи Памела по клетъчния си телефон. — Или по-скоро, той е мъртъв… при това в буквалния смисъл. А ние сме мъртви само в правния. — И прочете на Артър съществените моменти от решението: „Във връзка с усилието му да заведе втора петиция habeas corpus, на господин Гандолф бе отпуснат кратък период, за да приведе доказателства за действителната си невиновност, останали неоткрити преди. Макар служебно назначеният от съда защитник на господин Гандолф…“, това сме ние — поясни Памела, сякаш Артър след тринайсет години стаж в правосъдната система можеше да не знае. — „Макар служебно назначеният от съда защитник на господин Гандолф да призова нов свидетел на невиновността на господин Гандолф, показанията на господин Ерно Ердай остават непотвърдени от каквито и да било веществени доказателства…“ Странно е, че не ги е грижа за потвърждението на база криминологична експертиза, когато се касае за случая срещу Роми.
— Продължавай — каза й Артър.
— „В допълнение към горното, господин Ердай е осъден за углавно престъпление и разполага с ясен мотив да се опита да накаже същите правозащитни органи, които са го наказали, а освен това признава, че преди десет години е дал свидетелски показания, които влизат в пълно противоречие с неговата настояща версия на събитията. Трябва да се вземе предвид, че държавата откри друг свидетел срещу господин Гандолф, Женевиев Кариер, която съобщи за свързано със случая инкриминиращо изявление на молителя Гандолф и даде нови доказателства за мотив у господин Гандолф да убие една от жертвите. Разказът на госпожа Кариер не влиза в противоречие с досега събраните веществени доказателства. Ние съзнаваме, че уважаемият областен съдия…“ изненадана съм, че не са сложили „уважаемият“ в кавички — вметна Памела, намеквайки за неодобрението, което апелативните съдии хранеха към съдия Харлоу. Този път Артър не направи опит да скрие нетърпението си, когато я подкани да продължи. — Такаа… — каза Памела. — Значи: „Уважаемият областен съдия е постановил ограничена достоверност, що се отнася до господин Ердай, но това се отнася до периода, преди да станат известни показанията на госпожа Кариер, което обезценява до известна степен валидността на това постановление. Господин Гандолф е изчакал почти десетилетие, преди да потърси невиновността си по съдебен път. Макар това очевидно да хвърля сянка на съмнение върху правдоподобността на сегашните му твърдения, за закона е важно, че молителят навремето е имал възможността да заяви невинността си и че не се е възползвал от нея нито по време на процеса, нито при някое от следващите си оспорвания на присъдата. Петиция от типа на habeas corpus, особено заведена повторно, има ограничена сфера на приложение, отнасяща се до нарушението на конституционни права на обвиняемия, като например съдебна грешка. В случая няма основания да се вярва, че става дума за нещо подобно. Съгласни сме с държавата, че преките улики за виновността на господин Гандолф, на които е основал присъдата си първоинстанционният съд, остават неопровергани. Нещо повече: сумата от улики срещу молителя с течение на времето се е увеличила. В съответствие с това ние постановяваме, че няма законови основания да се разреши втора петиция за habeas corpus. Независимо от степента, в която предишното ни постановление, допускащо кратък период на събиране на показания, може да бъде разглеждано като разрешение за горното, нашето заключение е, че подобно разрешение би било дадено без основание. С настоящото се прекратява служебната съдебна помощ, дадена на господин Гандолф по тази процедура, и се изказват благодарности на неговия защитник. Временната забрана върху екзекуцията се вдига и Върховният съд на околия Киндъл вече може да насрочи дата за нейното изпълнение“.