— Какво да опитам? Аз имам нужда от факти. Нови факти.
Винаги когато Артър заговореше за случая — а той не пропускаше възможност за това, — тя го изслушваше с интерес, но ограничаваше коментара си до окуражаване. За самата нея бе по-добре, ако приемеше факта, че повече няма роля в този свят. Това обаче не й пречеше да си състави собствено мнение, което вече изглеждаше безпредметно да държи само за себе си.
— Знаеш с каква неохота правя предложения — започна тя, но той само махна с ръка: отхвърляше извиненията й и й даваше знак да продължи. — Ти не си казал на Мюриъл, че Ерно също е крал билети, нали? — поиска да се увери тя.
— Господи, разбира се, не — въздъхна Артър. — Това само допълнително ще очерни Ерно. Защо питаш?
— Обаче Ерно казва, че заради това е влязъл в „Парадайз“ — защото го е било страх да не би заради нея да стигнат до него. Така ли е?
— Е?
— Но още преди това Ерно е организирал претърсването й и не е намерил нищо. Защо все пак е останал толкова сигурен в естеството на нейната далавера? И ако наистина не е имал любовна връзка с нея, какво го е извело в полунощ, и то по време на национален празник, и го е подтикнало да се кара с нея?
— Ето, това ме притеснява в Ерно — призна Артър. — Не мога да се оправя в лабиринта на неговите лъжи.
— Е, аз може би мога да предложа алтернативен поглед, Артър. Смятам, че Ерно е наблюдавал Луиза — сам, защото не е било възможно да сподели подозренията си с подчинените си от страх да не издаде нещо за собствените си кражби. И докато я е следял, може да я е забелязал да краде.
— Това звучи логично. Каза, че е отишъл в „Парадайз“, за да я спре.
— Но защо не я е спрял още на летището?
— Вероятно е искал да разбере с кого се среща и на кого дава билетите. Нали в това е смисълът от следенето?
— Което те връща обратно на нейния купувач. Фараона.
— Фараона? Защо?
— Ами той също може да е бил там, Артър — в „Парадайз“. По някое време.
Макар и с вътрешно нежелание, Артър се връщаше към живот пред очите й. Той изправи гръб, лицето му просветна, но в следващата секунда отново помръкна.
— Не можем да го намерим. Роми спомена, че Фараона е получил тежка присъда, но Памела не успя да намери нищо в съдебните архиви. Дори Ерно каза, че е изчезнал.
— Зная, но едно нещо привлече вниманието ми. Женевиев казва, че не е могла да измисли как така Луиза и Фараона са останали незабелязани толкова време. Така ли е?
— Да, точно така каза.
— Значи Фараона е разполагал с много по-добър начин да пласира билетите от това — образно казано, разбира се — да ги предлага на улицата.
— Роми каза, че ги пробутвал през някаква компания. — На Артър му трябваха няколко секунди, за да анализира казаното от нея. — Какво мислиш? Отдел „Командировки“ в някоя компания?
— Нещо подобно.
Започнаха да разработват възможните варианти и подходите към тях и Артър все по̀ заприличваше на себе си, съживен от надеждата за почти невероятното. После внезапно, без никакво предупреждение, пак посърна и впи малките си очи в нея.
— Какво има пък сега? — попита тя, опасявайки се, че е открил някакъв недостатък в логическата верига на разсъжденията им.
Той я хвана за ръката.
— Страшно си добра в това.
32.
7-8 август 2001
Очевидно
Малко след полунощ в петък Ерно Ердай почина. Артър научи новината от Стю Дубински, който му се обади у дома рано в събота сутринта и поиска коментар. Артър изказа съболезнованията си, после си спомни задължението си като адвокат и похвали Ерно като човек, намерил в последните дни на живота си куража да се опита да поправи стореното от него зло в миналото. Рядко бе изричал думи, в чиято истинност да е по-малко уверен.
Въпреки това ролята му на представител на Роми изискваше от него във вторник сутринта да посети опелото на Ерно в катедралата „Сейнт Мери“. Лятото, особено тази година, бе сезон, беден на новини, така че смъртта на Ерно се настани на централно място в местната преса въпреки показанията на Женевиев и постановлението на Апелативния съд. При това положение едва ли бе изненадващо, че по някакъв останал неизвестен начин преподобният Блайт бе получил задачата да произнесе надгробно слово. Цялата епархия се изсипа на погребението, а монсеньор Войчик, енорийският пастор в „Сейнт Мери“, пое службата. Звездата, разбира се, бе Блайт, абсолютно магнетичен в ролята на проповедник, изстреляла го на небосклона още преди четиридесет години.