— Нищо.
Значи и тя бе повярвала, че Колинс е бил на местопрестъплението.
— Добре, сега ще ти кажа нещо, в което не вярвам — каза той. — Не вярвам в историята за невинния наблюдател. Ерно е бил напълно прав, като го е заплашвал, че полицията ще се усъмни, че той е замесен в убийствата. Ти би ли влачила насам-натам трупове, ако нямаш нищо общо с убийствата?
— Странна история — призна Мюриъл. — Но семейните отношения понякога са необясними. Ти например знаеш, че Колинс е влачил телата, защото самият той ти съобщи това. Впрочем същото се отнася и до обувките.
— С други думи, не мислиш, че е бил пряко замесен?
— На дръжката и спусъка има само отпечатъци на Ерно и те са с кръвта на Луиза, така ли е, Лари?
— Нека бъдем по-точни — кръвта е нейната група. Не посмях да притеснявам момчетата и за кръвта… представяш си колко им бях омръзнал, а серологията беше дала достатъчно категоричен отговор. — Кръвта по револвера беше В-отрицателна. Само два процента от хората имаха такава кръвна група и Луиза беше сред тях. Джъдсън, Гъс и Колинс бяха все от нулева. Лари бе хранил голямата надежда, че тази на Ерно е В-отрицателна, но от болницата го бяха разочаровали. Но за Лари фактът, че Ерно бе стрелял, не изчерпваше всичко.
— Аз продължавам да не вярвам, че Роми не е имал нищо общо. Може би Ерно и Роми са се скарали с Колинс и Луиза. А сега Колинс само довършва започнатото от вуйчо му: да измъкне Роми, който е опрал пешкира.
— Вярваш ли, че Роми е от онези, които биха се пожертвали, Лари? Та той себе си не може да защити. И освен това няма никакви преки веществени доказателства, които да подкрепят тази теза.
Лари обаче имаше идея. Вече си бе осигурил помощта на неколцина кадети за утре. Беше издействал съдебна заповед за претърсване и се надяваше да открият под навеса на Ерно нещо взето от жертвите в „Парадайз“ в нощта на убийствата. Колинс бе споменал, че напоследък Ерно се е блазнил от идеята да изкопаят сами вързопа, но после е съобразил, че върху някои от нещата може да са останали отпечатъци на Колинс. Надеждата на Лари бе, че там могат да намерят и отпечатъци на Катерицата или негова ДНК.
— Ще имаш заповедта още преди десет часа и ти стискам палци, Лари, повярвай ми. Но ако не намерим нищо, което да уличава Катерицата, това ще означава още една голяма точка за тях. Засега всички криминологически анализи подкрепят Ерно и Колинс. Ако онези неща са там, както ни разказа Колинс, и ако на тях открием само негови и на Ерно отпечатъци, това е краят за нас. Нали се сещаш какво ще означава, Лари: нов процес.
— Нов процес?
— Е, можем да си правим оглушки пред Харлоу още година — година и половина, но ако погледнеш в резюме: показанията, отпечатъците, ДНК-то, и на всичко отгоре дневникът от архива, доказващ, че Катерицата е бил в ареста по време на убийствата… — Тя поспря, замислена за мащаба на онова, което бе казала. — Гандолф просто ще получи своя habeas. — Може и да имаше право за юридическата страна на закона, но той виждаше, че не й се иска всички тези лоши новини да стигнат с неудобни заглавия до челните страници на вестниците и да носят предимство на противника й. — И това не е най-лошото — допълни тя.
— Кое е лошото в такъв случай?
— Не можем да проведем същия процес наново.
— Заради Колинс ли?
— Колинс ни разказа две различни истории, по същество обвинявайки и оневинявайки един и същи човек. Той е наркопласьор и измамник и има в досието си три присъди по углавни престъпления. Може да възхвалява Исус на воля. Но яви ли се на свидетелската банка, заседателите ще си запушат носа. Проблемът ми е как да вкараме медальона като веществено доказателство.
— А защо не го направим по стария начин? Аз ще свидетелствам.
— Няма начин, Лари. Съдебната зала е място, където могат да станат много странни неща. Не ми се иска да си го признавам, но е имало случаи, когато ме е напушвало да прихна при показанията на моите собствени свидетели. И все пак досега не съм призовавала съзнателно на банката някой, за когото знам, че ще лъжесвидетелства. И няма да започна да го правя тепърва.