— Не е ли време за вечеря?
Той седеше в стола си с гръб към нея. Беше свел глава. Помисли си, че може би чете, но когато се извъртя към нея, разбра, че е плакал. Артър беше верен на себе си. Плачеше, когато си поиска. Разтревожи се едва когато той изрече една-единствена дума:
— Хероин? — Повтори я още няколко пъти, а тя все не можеше да отвори уста. — Тази сутрин — поясни той — Мюриъл е завела искане пред Харлоу да отвори процедурата по събиране на доказателствен материал и да те разпита.
— Мен?
— Теб. Искането е мотивирано с това, че има основания да се вярва, че ти разполагаш с информация, благоприятна за защитата. Толкова е нелепо и низко, че отказах да те безпокоя с тези глупости. Влетях в залата възмутен: „Евтино“, „Театрално“, „Нечистоплътно“. Думи, които не бях използвал пред хора по отношение на друг адвокат. Самата идея да свържат процеса с интимните ни отношения… Накрая, когато се изчерпах, Мюриъл поиска от съдията десет минути прекъсване и ми показа шест клетвени декларации все от хора, които са ти продавали хероин или са те виждали да си купуваш. Дори при това положение аз отказах да повярвам на проститутки и всякакви такива… Но днес следобед се срещнах с двама от свидетелите, Джилиан, срещнах се на четири очи. И те ме убедиха. Единият беше консултант. Помага на хората да се откажат и да не посягат пак. Не им беше приятно да говорят за това. И нямаха нищо против теб… едната от тях сподели, че се е явявала пред твоя съдебен състав и ти си й дала условна присъда. Намекна, че се е досетила защо. Искам да кажа… те не ме излъгаха. Казаха ми истината. Истината за теб. Можеш ли да си представиш как се почувствах? Господи, Джилиан… хероин?
Нямаше уместни думи за такава ситуация. Беше седнала в едно от креслата, но не помнеше кога го е направила. Чувстваше се сякаш бе пътувала с асансьор, полетял надолу от десет етажа и заковал се неочаквано малко преди да се разбие. Защото беше като смазана. За един миг й мина мисълта да отрече, което само засили отчаянието й.
— Артър — каза тя, — това само допълнително разваля нещата.
— Права си, разваля ги.
— За мен. Прави всичко да изглежда така пошло. На мен и без това ми беше трудно, Артър. Знаеш това. Надявам се, разбрал си го.
— Джилиан, аз помня, че това беше първото, което те попитах. Ти ми отговори, че си била трезва по време на процеса срещу Катерицата.
— Отговорих на въпроса ти. Казах ти, че не съм злоупотребявала с пиенето. Бях като свидетел, Артър, образован свидетел. Отговорих на въпроса ти.
— А после? През следващите четири месеца… не помисли ли… Още ли не осъзнаваш какъв шибан проблем е това в правен смисъл?
— Правен смисъл?
— По отношение на Роми. Той е бил съден от наркоманка, пристрастена към хероина.
— И не е бил първият обвиняем, чийто съдия е бил с разклатено здраве. Не забравяй, че присъдата беше обжалвана, Артър. Два пъти при това. Имало е безброй процесуални възможности за постигане на справедлива присъда. И нито един съд не е намерил основания за обратими грешки.
— А Конституцията?
Не можеше да разбере в какъв контекст я споменава.
— Конституцията?
— Конституцията, Джилиан, гарантира на всеки подсъдим справедлив процес. Мислиш ли, че това се отнася до процес пред съдия, който ежедневно извършва углавно престъпление? Не просто съдия, чиято мисъл не е била чиста, но такъв, който е обикалял улиците и следователно е имал силен мотив да не настройва срещу себе си нито прокуратурата, нито полицията?
За това не се бе сетила. Беше обмислила ситуацията още първия път, когато се бяха видели с Артър на кафе, беше споделила опасенията си с Дъфи и бе отложила решението си за после. В момента я вълнуваше справедливостта по отношение на нея. Но дисциплинираният й мозък веднага бе прозрял последиците за Гандолф и тя разбираше позицията на Артър. Беше виновна и Артър я бе уличил в това.