— Не е безнадеждно — каза й той. — Изобщо не е. Мога да ти дам това, от което се нуждаеш.
— И то е? — Искаше в гласа й да прозвучи скептицизъм, но понеже думите идваха от Артър, тя веднага му повярва.
— Себе си. Аз съм твоят човек. Аз мога да ти кажа нещо, което мисля, че не си чувала досега. — Той я хвана за ръцете. — Погледни ме сега и слушай. Само слушай…
Красивото й лице се обърна към него и интелигентните й очи го погледнаха.
— Прощавам ти — каза той.
Тя продължи да го гледа още известно време. После помоли:
— Кажи ми го пак.
— Прощавам ти — повтори Артър, без да пуска ръцете й. — Прощавам ти, прощавам ти, прощавам ти. — И после й го каза още няколко пъти.