Погледна по улицата, за да се увери, че не е наблюдавана тайно, после хвана едно от копчетата на ризата му — най-обикновена риза от изкуствена материя, която носеше под поплиненото си спортно сако. Дръпна го, както беше свикнала — така, както правеше, когато бяха насаме. После завъртя ключа на запалването. Двигателят изръмжа, тя си спомни за случая и сърцето й заби силно.
5.
3 октомври 1991
Разследване
На път за летище „Дюсейбъл“, където искаше да разпита за Луиза Ремарди, Лари се отби в Пойнт, за да види една къща. Преди десетина години, веднага след като бе приключил разследването на убийството на агент на недвижима собственост, Лари се бе захванал с ремонта на къщи и сега на всяка година и половина продаваше с добра печалба напълно обновен дом. Още на младини бе гледал на полицейската работа като на временно занимание. Обичаше да се труди, но преди да зареже следването и да приеме полицията като съдба, си беше фантазирал, че е роден за по-висша роля сред политическия елит. Това беше тогава, а сега всичките му планове за някакво бъдеще бяха свързани с недвижимата собственост.
Беше мек есенен ден и Лари замислено обиколи къщата, за която един брокер му бе казал под секрет, че ще бъде обявена за продан тази седмица. Пойнт, открай време убежище за по-скромно живеещите афроамериканци, представители на средната класа в околия Киндъл, напоследък бе започнал да привлича вниманието на несемейни и млади семейства от всички раси, търсещи добри цени на имоти в близост до Сентър Сити. Тази голяма викторианска къща бе истински магнит за юпитата. Бе разпределена на апартаменти, но значителна част от оригиналната й конструкция беше запазена, включително тясната тераса, опасваща четвъртитите наблюдателници в двата края — наричаха я „пътеката на вдовицата“ — и чугунената ограда с остри като копия върхове, под която се бяха събрали окапали жълти листа.
А отпред имаше голям слънчев ъгъл, в който можеха да се оформят лехи с цинии, латинки, далии, гладиоли, невен и още нещо, с идеята да има цъфнали цветя от май до октомври. С времето Лари бе установил, че вложените в растения пари се връщат поне трикратно, заради подобрения външен вид. Съвсем неочаквано дори и за него самия градинарството се бе превърнало в най-приятната част от цялото начинание. Баща му беше полски земеделец — и ето че Лари се връщаше към корените си. Най-много му харесваше това, че започваше да се замисля за неща, които преди не бяха означавали нищо за него. Така например посред зима се улавяше, че се тревожи за замръзването на почвата, за умиращите в нея микроби и за консервиращите свойства на снега. Следеше наклона на пътя на слънцето и всеки ден сменяше мнението си дали иска дъжд, или това няма да е добре. Под асфалта има земя — така възприемаше той нещата около себе си.
Когато наближи летището, вече минаваше четири. Сформираната от Харолд Гриър в „Парадайз“ работна група бе атакувала обединените три града — Триградието — цели пет седмици, но както Лари бе предсказал още в началото, Гриър нямаше никакъв шанс да доведе до успешен край едно следствие, при което ръководеше всичко от полицейското управление в голямата каменна сграда, известна под името Макграт Хол. Макграт Хол приличаше на средновековен палат и беше пълен с клюки кой кого чука и кой е поредният тъп педераст, когото шефът и началниците са избрали да фаворизират. Там не можеше да се върши никаква полицейска работа, с изключение на любимото на всички полицаи занимание да умуват и да се оплакват.
През август ФБР бе решило, че са заловили издирвания убиец в Айова. После се разбра, че не е вярно, но голяма част от детективите вече се бяха върнали към старите си задължения. Доколкото му бе известно, Лари оставеше единственото ченге, продължаващо да генерира писмени отчети по-често от веднъж на две седмици.
Истината бе, че Луиза се бе оказала достатъчно загадъчна личност, за да поддържа интереса му. Даже аутопсията, вместо да отговори, бе повдигнала въпроси относно истинските обстоятелства около смъртта й. Например около ануса й Пейнлес бе открил известен брой повърхностни разкъсвания, маркирани от едва забележими следи от кръв. Само че мъртвите не кървят. Поредната теория на Лари бе, че първия път тя се е съгласила, като се надявала по този начин да спаси живота си. Но какво бе правил Джъдсън — третата жертва, за когото се смяташе, че е последният останал жив, защото е завлякъл тялото й долу, — докато Луиза е била насилвана един или повече пъти? Имало ли е наистина съучастник, който през това време го е държал на мушка?