Дори да имаше друг детектив от отдел „Убийства“, способен да разнищи финансовото положение на даден човек, Лари не го познаваше, така че изпита законно чувство на гордост, когато разстла на бюрото пред Женевиев документите, които бе събирал от най-различни банки месеци наред. За Женевиев Луиза бе всичко онова, което тя самата никога не бе посмяла да бъде: по-остър език, повече нощи в клубовете и повече мъже в леглото, отколкото тя би могла дори да мечтае. Така че Лари очакваше, че Женевиев е чула доста неща, но тя само удивено поклати глава.
— Нищо такова не ми е казвала. Кълна се.
При толкова много банкноти в портмонето нямаше как човек да не си помисли, че става дума за нещо съмнително, и Лари бе пуснал имената от адресната книжка на Луиза през националната база данни на ФБР, но без успех. Затова реши да пробва пред Женевиев не така скандално обяснение за произхода на парите на Луиза. Имало ли е възрастни мъже в живота й?
— И да е имало — предпазливо отговори Женевиев, — аз не съм чувала за тях. Всъщност Луиза не си падаше много по мъжете. Особено след Кармин. Думата „връзка“ не я вълнуваше изобщо. Е, ходеше на купони събота вечер, но не ми е споменавала за богати старци.
— А занимавала ли се е с нещо друго и навъртали ли са се около нея хора, с които биха могли да се обяснят парите в брой?
— Например?
— Наркотици? — Лари внимателно проследи реакцията й на подхвърлената дума, но Женевиев съвсем искрено бе озадачена. — Защото намерихме нещо интересно в сакото на униформата й — обясни той. В името на безопасността на полетите всички служители на Ти Ен трябваше да дават веднъж на три месеца урина за изследване. Два месеца преди смъртта и пробата на Луиза бе дала положителен резултат. Докато отделът за сигурност на Ти Ен водеше разследване, някой бе изпратил анонимен сигнал, че тя продава наркотици на местоработата си. Бяха повикали представител на профсъюза и отдел „Сигурност“ бе поискал личен обиск. Луиза се бе съгласила само след възможно най-енергичен протест. Обискът се бе оказал безрезултатен, а повторната проба урина, дадена от нея, бе опровергала първоначалното съмнение. Но когато бе научил, че е разполагала с много пари в наличност, Лари бе започнал да мисли, че в цялата тази история все пак е имало нещо. В края на краищата един служител на летище разполага с уникални възможности да внася наркотици.
Женевиев обаче имаше друга теория.
— Тогава я натопиха — каза тя. — Знам всичко. Лу беше бясна. Цели десет години не бе дала на авиокомпанията дори една съмнителна капка урина. И изведнъж я обискират! Как ви се струва това?
— Кофти. Само че кой я е натопил?
— Луиза имаше голяма уста. Знаете как е. Ядосала е някого…
— Някакви предположения кой би могъл да е?
Женевиев го погледна като човек, който би могъл да спомене едно-две имена, но няма да направи грешката на Луиза да говори, без да се налага. Той опита няколко пъти да я провокира да изплюе камъчето, но тя запази приятната малка усмивчица на лицето си и на всеки пореден въпрос само театрално извръщаше очи към тавана. Времето напредваше. Лари не искаше да изпусне Ерно, затова освободи Женевиев, но я предупреди, че може да се наложи да говорят пак. Тази перспектива не я въодушеви. Лари съжаляваше, че работата му понякога изисква да се конфронтира с хора като Женевиев, в които и той самият е уверен, че са чисти. Знае ли Женевиев откъде са парите на Луиза? Седемдесет и три процента от анкетираните американци казаха „да“. Но тя явно бе убедена, че това няма отношение към убийството. Женевиев вероятно бе решила, че трябва да опази чиста паметта на приятелката си, и несъмнено Луиза я бе харесвала именно защото бе такава. Може би й бе помогнал някой чичо мафиот. Може би майка й, емигрантка от Стария свят, бе залагала нелегално в стария си квартал, а може и да бе решила да помогне на единствената си дъщеря със спестеното за черни дни, скрито в дюшека.
Наложи се да изчака няколко минути пред кабинета на Ерно — обикаляше в кръг засаденото в голяма саксия декоративно растение. Накрая секретарката го повика.