Откровено умоляващ и обезоръжаващо смирен, той протегна към нея късичките си ръце. И й се усмихна точно по същия начин, както когато й разказваше за майка си, сякаш казваше: „Това е всичко, което знам, нямаш друг избор, освен да го приемеш“. Джилиан осъзна, че е свестен човек. Беше израсъл като свестен човек, като такъв, който е научил за себе си повече неща, отколкото тя би повярвала, че е възможно. Той знаеше, че е усърден, че прави всичко както трябва, и се ужасяваше от мисълта, че може да постъпи неправилно, и знаеше — нали сам й го бе казал последния път, — че има хора като нея например, които смятат подобните на него за досадници. Което — тя изведнъж осъзна това — беше грешка. Не единствената й грешка. Една от многото. Разбра, че дължи на Артър и на другите като него повече уважение. Много повече. Почувства, че това е стъпка към реабилитацията, която търсеше. Защото изведнъж прозря, че именно тази реабилитация е нейният подсъзнателно изпълняван план. Дълбоко в себе си тя бе таяла надеждата, бе имала намерението да стане друг човек и да изпълни със сила бездънния кратер, който сама бе издълбала в душата си.
— Ще отида — обеща тя. Изрече думите и й се сториха като скъпоценен порцелан, паднал от полицата. Видя ги да падат и да се разбиват — това бе светлината, разляла се по лицето на Рейвън — и заподозря, че прави ужасна грешка. Единственото, което бе искала, бе живот без опасности и болка. Досега бе имала дневен стереотип: хапчето антидепресант и минимален контакт с всичко, което би могло да има връзка с миналото. И затова сега изпитваше напълно естествената паника на бивш наркоман, че решимостта му е пречупена.
Докато я изпращаше до рецепцията, Рейвън направи няколко несполучливи опита да изрази благодарността си. Накрая донесе лично още влажния й чадър и дъждобрана. Огромен светъл килим, чийто десен издаваше ръката на модернист, прехвърлил се наскоро от изобразителното изкуство в текстила, покриваше лакирания паркет и все още раздрусана от случилото се, Джилиан стоеше загледана в абстрактните фигури. За две седмици се бе видяла два пъти с Артър Рейвън и някакъв дух, някакъв скрил се в короната на невидимо дърво елф, бе изрекъл през устата й думи, които тя не бе искала да каже.
Джилиан се сбогува набързо, спусна се със скоростния асансьор, смаяна от себе си и най-вече от онзи непознат трепет в гръдния кош, който усещаше като малко пламъче в ъгъла на клетка. Едва ли щеше да продължи дълго, така че нямаше да се налага да решава дали става дума за надежда, или за нещо друго.
7.
4 октомври 1991
Затворът
Повечето от излежаващите присъди затворници имат по няколко имена. Ако Законът установи, че имаш досие, шансовете ти да те пуснат условно намаляват драстично. Така че приберат ли някого зад решетките, извършителят често забравя как му е казвала мама. Случваше се да минат седмици, докато отделът за идентификация към Макграт Хол сравни снетите при задържането отпечатъци с намиращите се в базата данни и установи по този начин кой кой е.
За нещастие на Колинс Фаруел, неговата истинска самоличност бе разкрита бързо. Макар да го бяха прибрали на топло под името Конго Фенон, към момента, когато Лари се обади на Мюриъл, в затвора вече разполагаха с истинското му име. Позвъняването завари Мюриъл по време на слушане на дело за банков обир и тя се съгласи да се срещне с Лари в затвора след заседанието. Когато пристигна, той я чакаше седнал на един от служещите за пейки гранитни блокове във фоайето. Сините му очи не се откъсваха от тялото й, докато тя се приближаваше към него.
— Днес си много изтупана — отбеляза Лари.
Всъщност тя бе облякла заради делото официалното си червено костюмче и беше сложила значително повече грим, отколкото когато местеше папки в офиса си. Както обикновено без чувство за мярка, Лари фамилиарно докосна една от големите халки на обеците й.
— Африкански?
— Да, представи си.
— Хубави са.
Попита го какво има и Лари й предаде подробната версия на разговора си с Ерно Ердай. Вече й бе обяснил с няколко думи същността, когато й се беше обадил. Беше пет следобед и затворниците бяха по килиите си за вечерната проверка, което означаваше, че ще се наложи да изчакат, преди да могат да разпитат Колинс.