— Никога не съм казвал, че ще свидетелствам. Все пак ми предстои да изкарам известно време в кафеза, нали така? Каквото и да кажа, оставам вътре, нали? — Мюриъл кимна и той продължи: — Пропея ли, ще ми се стъжни. Ще се погрижат да не изляза никога.
— Виж — каза Мюриъл, — и ние не сме мечтали цял живот да се срещнем точно с теб. Не си мисли, че „троен хикс“, излежаващ доживотна, се възприема от журито по същия начин като монахиня. Но ако не подкрепиш онова, което смяташ да ни кажеш, ползата от него е никаква.
— Не мога да свидетелствам — отсече Колинс. — Сложете ме на детектора, няма проблем, но не се заблуждавайте, че ще застана там. Аз съм таен информатор и толкова!
Попазариха се още няколко минути. Мюриъл вече беше готова да се откаже от свидетелските му показания. Вярваше, че информацията му ще се потвърди, но от друга страна, процес, чийто изход зависеше от показанията на „троен хикс“, изобщо не би трябвало да се започва. Накрая обеща да предложи в прокуратурата намаляване на присъдата му, но само ако показанията му доведат до осъждане. И при условие, че чуят още сега онова, което има да им каже.
— А ако ме изиграете? Арестувате онзи тип и ме зарязвате тук? Какво става тогава? — Светлите кехлибарени очи на Колинс се спряха върху лицето на Лари, сякаш наистина се интересуваше дали не смятат да го прекарат.
— Мисля, че вуйчо ти ти е казал, че може да ми се вярва — напомни Лари.
— Ха, вуйчо ми! — Колинс се изсмя пренебрежително. — Писнало ми е от него.
Лари се стегна. Мюриъл го докосна по ръката, за да го успокои, и каза на Колинс, че не може да му предложи подобри условия от тези, така че трябва да реши приема ли ги, или не.
— Бях в една таверна — започна Колинс, — казва се „Лемплайт“.
— Кога? — попита тя.
— Седмица преди да ме гепят. Във вторник. И видях един пич, дето се навърта там. Одърпан бездомник, нали знаете.
— Име?
— Викат му Катерицата. Не знам защо. Побъркан… — Колинс направи кратка пауза и продължи: — Както и да е, с няколко момчета се черпехме, а Катерицата, той все се прокрадва, продаваше стока.
— Каква точно? — поиска да уточни Лари.
— Тоя път беше злато. Верижки. Започна да ги вади от джобовете си и на една висеше такова де…
— Медальон? — предположи Мюриъл.
Той щракна с дългите си пръсти.
— Точно така. И значи едно приятелче на бара поиска да го види и Катерицата му го показа, обаче започна да се дърпа, нали разбирате. „Не, пич, това не се продава“. Обаче го отвори и там имаше две малки снимки… на бебета. „Роднините ще ми дадат сума ти пари за това, пич“. Роднини, викам си. Нещо не ми беше ясно. И след малко значи отивам до кенефа, засякох го там, почваме да си дрънкаме и го питам значи: „А бе, пич, за какви роднини говориш?“. „Слушай — казва ми той, — на женската й се случи случка и сега е на два метра под земята. Похарчих я“. Обаче тоя тип не е от хората, дето ще похарчат някого, нали? Така че му казвам: „А бе ти с всичкия ли си?“. А той: „Ха, опушках я и нея, че и още двама пича на Четвърти юли. Не помниш ли, показваха го по телевизията, станах известен. Свих маса неща, само че повечето вече отиде, с изключение на това, което чакам роднините й да ми платят. Ще го изиграя като откуп, нали се сещаш, нека само работата малко поутихне. Трябват ми пари, за да се покрия“. — Колинс сви рамене. Изглежда, сам не беше сигурен какво да мисли.
Лари поиска описание на медальона. Много от нещата, взети от жертвите, вече бяха споменавани по един или друг повод във вестниците, но той имаше нужда от подробности.
— Още нещо? — попита Мюриъл, след като Колинс отговори на Лари.
— Мммм… — измърмори Колинс.
— И не му знаеш името, така ли? — обади се Лари.
— Нямам представа, пич. Но някой май му викаше Роми.
— Ти обаче смяташ, че се е хвалел, че е пречукал онези тримата?
Колинс ги изгледа поред. Беше приключил с позирането.
— Възможно е — каза той. — Много ми се иска да е казал истината, но нали знаете, на някои им стига малко да ги бъзикнеш и после не можеш им затвори устата. Но се фукаше, това е сигурно.
„Колинс се държи добре — помисли си Мюриъл. — Не преиграва.“ Дори ако Катерицата не се окажеше онзи, когото търсеха, тя пак беше готова да каже една-две добри думи за него.
Лари зададе още няколко въпроса, на които Колинс нямаше отговор, и после го върнаха в килията му. Не проговориха нито дума, преди да излязат пред затвора.