— А нещо друго? — попита Лари. — Имам предвид дали Норис е намерил у него друга крадена стока, като го е арестувал?
Линахан хвърли поглед на Возницки. Тя безразлично сви рамене и обясни:
— Успее ли да свие нещо, той винаги гледа бързо да се отърве от него.
Лари каза, че иска да прегледа доклада на Норис, и когато подпита дали Катерицата има някакви връзки с Гъс, Карни се изсмя гърлено:
— Двамата са като кобра и мангуста! Гъс мислеше, че Катерицата е хвърлил око на касовия му апарат. Май го е хващал да се опитва да бръкне в него. Истината беше, че Гъс гонеше Катерицата в мига, в който го видеше да седи на бара, та макар и само на чаша кафе. — В „Парадайз“ всички, които си плащаха сметките, бяха равни. Гангстерски босове седяха до политици и евтини проститутки. Станеше ли нещо необичайно — младежка свада, наместване на скитници в празно сепаре или дори появата на тъпак като Катерицата — Гъс предпочиташе да реши проблема сам, макар заведението му да беше пълно с полицаи. — Веднъж видях да го гони с месарски нож — обясни Линахан. — Недей си мисли, че са си писали любовни писма.
Лари почувства през тялото му да преминава тръпка. Катерицата беше…
— А наркотици? — за всеки случай попита той. — Вземеше ли?
Този път му отговори Возницки:
— Няма предпочитания. Друса се като всички. Дълго време дишаше боя — имаше предвид толуен — и това може да е било част от проблема му. Парите никога не са му стигали и той живееше ден за ден. Основната му грижа бе да открадне нещо, за да се надруса, преди да е заспал и така да забрави що за отрепка е. Елементарен донемайкъде.
— Оръжие? — поинтересува се Лари.
— Не съм забелязвала да носи. Не е корав пич, ако имаш предвид това — поясни Кристин. — Плямпало, но не си го представям да иде на война. Да не искаш да кажеш, че го подозираш за Гъс?
— Май започвам.
— И за миг не съм си представяла, че може да е способен на това. — Без да скрива изненадата си, Возницки поклати глава. Това бе един от тъжните уроци на полицейския живот: вероятността хората да се окажат по-лоши, отколкото си си ги представял, бе по-голяма от тази да се окажат по-добри.
Линахан и Возницки се надигнаха и излязоха на обиколка. Лари отиде в архивата и помоли служителката да изиска досието. Половин час по-късно факсът започна да бълва криминалното минало на Роми, но жената уточни, че докладът на Норис от изтеклата нощ вероятно още не е заведен. И докато се занимаваше с откриването му, Лари се обеди на Харолд Гриър.
Харолд беше на оперативка, но това се оказа дори по-добре. Лари говори с Апарисио, дясната ръка на Харолд, който бе в благодушно настроение и нямаше желание да разпитва. Така на Лари му остана само още един телефонен разговор.
— Съдебна заповед ли искаш? — попита Мюриъл. Беше в офиса си и чакаше журито да стигне до решение.
— Не още. Просто искам да си ми подръка.
— Винаги — увери го тя.
Винаги, дрън-дрън. Това пък какво ли трябваше да означава? Предната нощ, докато бе гледал облечената в съдебна тога Мюриъл, качена на високите си токчета, изведнъж бе почувствал, че светът е просто едно огромно празно място. И че тънката нишка на чувството, което го свързва с нея, е най-сигурното нещо на този свят. Силата на това усещане, много по-значимо от обикновено плътско привличане, го бе оставила без думи. — Винаги — измърмори той и затвори.
Час по-късно нареди на диспечера да издири Линахан и Возницки. Оказаха се само на няколко преки от участъка и той ги изчака в задния паркинг. Минаваше обяд и паркингът бе оживен като пазарен комплекс.
— К’во става? — Возницки подаде глава от прозореца на колата. — Още ли търсиш онзи доклад?
— Общо взето…
— Преди малко се обадих на Норис.
— Това е добре, но в момента по-скоро ми трябва помощ, за да прибера Катерицата. Къде мога да го намеря?
— Обикновено се шляе по улицата — осведоми го Линахан.
— Още не е захладняло достатъчно, за да поеме към летището. Каквато и дребна сделка да е успял да завърти, не пропуска да се отбие в пицарията на Дюхейни.
— И какво прави там?
— Яде. Нямам представа дали от това му става гот, или го прави просто защото огладнява.
— Сигурно огладнява — измърмори Возницки. — Скачай в колата и да идем да го намерим.