— Не вкарвай тук жена! Без гащи съм!
Лари представи Уилма, която разкърши яките си рамене, преди да хвърли оценяващ поглед на Катерицата. Той се бе извърнал от нея и се прикриваше, доколкото бе възможно, със свободната си ръка.
— Просто исках да те попитам в присъствието на детектив Еймъс. Искаш ли храна? Нещо студено за пиене?
Катерицата заяви на Лари, че е гаден полицай и нищо повече.
— Предполагам, това означава „не“ — каза Лари на Уилма. Предварително се бяха разбрали, че в този момент тя ще излезе, но ще стои от другата страна на вратата и ще записва казаното.
— Искам гащи бе, пич. Това искам. Ще пукна от студ.
— Имаш си панталони. Можеш да си ги обуеш, ако искаш.
Катерицата пак се разплака. Беше победен.
— А бе к’во съм направил, че се държиш така лошо с мен?
— Убил си трима души. Застрелял си Гъс, Луиза и Пол. Обрал си ги. И за финал си изчукал дамата в мазето.
— Ти го казваш това.
— Защото е истина.
— Истина ли? — Катерицата го погледна въпросително и когато Лари кимна, продължи: — Ако съм направил такова нещо… да убия трима души… как така не си спомням нищо?
— Ами… аз ти помагам да си спомниш. Искам от теб само да мислиш.
Всички винаги казваха, че не могат да си спомнят. Пияният съпруг се прибира у дома. Самият Лари често бе казвал, че не може да си спомни. И не можеше. Ако не искаше. Но при разговор с извършителите станалото изплуваше. Винаги се намираше нещо критично, някакви подробности, на които полицаите не се бяха натъкнали и които се разкриваха.
— Кога е станало? — апатично се поинтересува Гандолф.
— Следобеда на Четвърти юли.
— Четвърти юли? — повтори Катерицата. — Тогава май не бях тук.
— Как не си бил? Да не си ходил на екскурзия? — Катерицата избърса нос с опакото на ръката си. Лари отново го хвана за китката: — Роми, погледни ме. Погледни ме веднага! — Смачкан и изплашен, Гандолф повдигна влажните си кафяви очи. И Лари почувства тръпката — той не можеше да му се противопостави. Държеше го в ръцете си. Негов беше. — Ти си убил тези хора. Знам, че си ги убил. А сега ми признай. Кажи ми сам. Кажи ми, ако бъркам. Казвам, че си го направил. Казвам, че си ги убил и че си изчукал жената.
— Никога не бих направил такова нещо на жена.
— Добре, ако не си ти, кой тогава? Имаше ли с тебе друг?
— Нее… — изхленчи Роми. После дойде на себе си. — Майната му, не си спомням нищо такова. Как да помня дали е имало още някой с мен? Казах само, че не бих направил такова нещо на жена, дори много да я мразя.
Лари се почеса зад ухото — отработен жест, предназначен да създаде впечатление за незаинтересованост. Всъщност беше чул нещо ново.
— Ти мразеше ли Луиза? — попита той.
— Дали съм я мразил?… „Не мрази“, нали така е казал Исус?
— Хм… — Лари продължаваше с ухото. — Та какво имаше против Луиза?
Катерицата непохватно помръдна ръце.
— Нищо… Тя просто е кучка като другите. Нали знаеш? Обещава едно, прави друго. Знаеш как става.
— Знам — съгласи се Лари. — Само че в момента съм забравил. Та откъде, казваш, се познавате?
— Е, просто готина пичка от летището.
Летището. Лари се замисли. Заслужаваше някой да го фрасне с тухла по главата. И то няколко пъти. Значи Катерицата беше познавал Луиза от летището. Нещата започваха да се напасват.
— Били ли сте някога заедно… нали се сещаш как?
— Неее… — Катерицата се разсмя и се изчерви. Беше му едновременно неудобно и приятно, че някой може да си помисли нещо подобно. — Никога не е имало такива работи. Аз, да ти кажа, не излизам с жени.
— Добре де, а защо ми каза, че била кучка? Излъгала ли те е? Нещо лошо направила ли ти е?
— Пич, как ги измисляш тези…?
— Измислям ли? Нищо не измислям. Сега ще ти кажа кое ми се струва забавно на мен. Ти каза, че не си познавал нито един от тях. А какво се оказа? Познавал си Гъс. Познавал си и Луиза.
— Не съм казвал такива неща. И не съм ги убил.
— Така както и не си ги познавал, нали? — Хванат ли те в лъжа за едно нещо, значи си лъгал за всичко — това е логиката на закона. Дори Катерицата, изглежда, добре разбираше това, защото седеше като вкаменен. — Виж, Роми. Опитвам се да ти помогна, честно. Искам да видя нещата през твоите очи. Та значи: минаваш покрай витрината на Гъс и виждаш вътре жената, дето все ти върти номера. Влизаш. Отдавна си й надървен. А Гъс те гони. Ясно ми е, че тук нещата могат да излязат от контрол. Искам да кажа, че не те виждам като убиец. Не си убиец, нали?