Артър се появи чак след час и половина. Джилиан бе ожадняла и вече мислеше да отиде пеша до града за нещо студено — деляха ги само няколко преки, — когато той излезе от затвора.
— Съжалявам, че се задържах толкова дълго. Исках да се видя и с Роми, докато съм тук.
Тя му каза, че няма значение. Денят бил много по-добър, отколкото очаквала.
— Как мина при Ердай?
— Чудесно — ентусиазирано отговори той. — Не би могло да бъде по-добре. — Обаче нещо с Артър не беше наред. Изглеждаше странно разсеян. Вдигна брадичка за миг, почти като куче, което се опитва да улови миризма. Не каза нищо повече и накрая тя бе принудена да го попита какво мисли за онова, което му е казал Ердай. — О… повярвах му. Точно затова се наложи да се видя и с Роми. Исках сам да му разкажа за случилото се. Наложи се да поспорим с капитана, преди да се съгласи да го доведе за няколко минути. — Артър неочаквано се усмихна. — Всъщност той не можа да разбере защо съм толкова развълнуван. Държеше се, сякаш всичко е съвсем нормално. „Нали ти казах, че нямам нищо общо с тая работа“. Все пак се въодушеви, че може да излезе от тук. Но това, че е невинен, не беше новина за него. Онази, която няма да спре да ми го повтаря, е Памела. „Роми е невинен“! — Артър се загледа в чакъла край дънера на дървото, после го повтори: — Роми е невинен.
— Мога ли да попитам… Даде ли Ерно алиби на Гандолф? Или каза, че знае кой е убиецът?
— О, знае — съобщи Артър. — Той е убиецът. Историята е направо невероятна. Но фактите съвпадат. При това в подробности. И няма как да не е истина. Защо ще ме лъже един умиращ човек? Той ги е убил всичките… Сам… Ердай… — И сякаш изморен от тежестта на онова, което току-що бе изрекъл, Артър се свлече на пейката до нея.
Джилиан изчака. Не беше сигурна дали иска да научи повече. Колкото и да искаше да се изолира от миналото и колкото и да се мъчеше да престане да преценява хората, чутото й се стори абсолютно неправдоподобно. Беше невъзможно да е просто съвпадение, че умиращ затворник, изживяващ последните си дни в затвора, в който се намира и Гандолф, решава на смъртния си одър да поеме вината за престъплението.
От странното му поведение в началото й се бе сторило, че въпреки твърденията му в обратен смисъл, Артър споделя нейните съмнения. Но сега подозираше, че реакцията му е антипод на скептицизма. Преди години първият й шеф в прокуратурата, Реймънд Хорган, който сега по стечение на обстоятелствата бе старши съдружник на Артър, й бе казал, че преди избирането му — тогава той поддържал частна практика — имал навика да държи в едно от чекмеджетата на бюрото си лист хартия, но който била калиграфски изписана молитвата — така я нарече той — на защитника: „Боже, опази ме от невинен клиент“.
Тя изведнъж прозря какво се е случило: убеден от Ердай, Артър се виждаше на най-високия връх в кариерата си. Животът на Роми Гандолф, животът на един невинен, лежеше в ръцете му. И възтържествуването на справедливостта, основният принцип на правораздаването — възможността да направим малко по-справедливи няколкото останали под човешки контрол елементи на съществуването — сега зависеше от него. Той беше главната променлива на уравнението: неговата работа, неговата съобразителност, неговата способност да подхване и спечели най-значимата битка в едно гражданско общество. Объркаността, плуваща в тъмните като кафе очи на Артър беше… ужас.
Втора част
Съдебните заседания
12 юни 2001
Главният заместник
Мюриъл Уин, главен заместник областен прокурор за околия Киндъл, седеше зад бюрото си и подреждаше документите върху него. Откакто бе започнала тази работа, бе открила у себе си склонност към порядък, за чието съществуване преди не бе подозирала. Дрешникът на спалнята й и списъците за пазар продължаваха да бъдат функция на хаоса, но на работа тя бе образец за подражание. Писалището й, дълго близо два метра и половина, бе подредено с прецизност, достойна за военна база. Крепостни валове от купчинки хартия — дела, чакащи оформяне на обвинението, вътрешни паметни бележки, служебна поща — бяха с подравнени ръбове и на равни разстояния. Кореспонденцията, отнасяща се до изборната кампания за главен прокурор следващата година, която предстоеше скоро да започне, бе отделена надлежно в горния ляв ъгъл, за да бъде прибрана в края на деня и отнесена у дома с идеята предстоящите ходове да бъдат обмислени на спокойствие.